Политичестки ред и политически упадък [bg]

Ситуацията се променя през XX в. След Първата световна война Обществото на народите (предшественик на ООН) предоставя мандати на колониални сили като Великобритания и Франция, но при условие, че тези територии ще бъдат управлявани в интерес на техните жители. Международната правна рамка се изменя още веднъж след Втората световна война с приемането на Всеобщата декларация за правата на човека и все по – активното участие на новите независими бивши колонии в международни форуми като Общото събрание на ООН. Студената война и правото на вето от страна на Съветския съюз блокират разрешаването на твърде много мироопазващи мисии на Съвета за сигурност, но впоследствие пречките са отстранени и ролята на Департамента по мироопазващи операции към Секретариата на ООН неимоверно се повишава. В отговор на зверствата в държави като Босна и Руанда в края на деветдесетте години на миналия век е утвърдена нова доктрина, наречена „отговорност за защита“, която задължава международната общност да предприема действия, които да гарантират човешките права на народи, застрашени от конфликт и репресии.

Целта на тези нови следконфликтни интервенции бързо еволюира. Те започват с опити за прекратяване на огъня и опазването на мира в конфликтните зони. Но скоро става ясно, че не може да има траен мир без институции и че оттеглянето на международната общност от тези гнезда на размирици е свързано с изграждането на стабилни управления, които да гарантират сигурността без външна помощ. Вследствие на което мандатът за намеса е разширен от мироопазване към държавно строителство.

До 1999 г. Източен Тймор е провинция на Индонезия, когато гласува за независимост и става суверенна държава. Малобройният административен апарат е разрушен от заминаващите индонезийци и Организацията на обединените нации създава Преходната администрация на ООН в Източен Тимор, която да изгради нова държава. Съединените щати се намират в подобна ситуация в Афганистан и Ирак. След рухването на държавността през 1980 г. Афганистан се превръща в убежище за терористи. Недопускането на възстановяването на „Ал Кайда“ е свързано с тежката задача по изграждане на национално правителство в Кабул. При управлението на Саддам Хюсеин Ирак разполага с функционираща държава, която рухва след американската инвазия през март 2003 г. и преждевременното решение за разформироването на иракската армия. След избухването на пълномащабна гражданска война през 2005 – 2006 г. главна цел на американската окупация става държавното строителство.

Резултатите от усилията на международната общност за стабилизиране на конфликтни и постконфликтни зони са противоречиви. В някои случаи като Босна, Косово, Източен Тимор, Соломоновите острови и Салвадор мироопазващите мисии до голяма степен предотвратяват повторно избухване на конфликти. В Афганистан и Демократична република Конго обаче това не се получава. Съществуват основателни аргументи, че добронамерената хуманитарна намеса в Сомалия и Източно Конго всъщност удължава кризите вследствие на непреднамерена подкрепа на един от участниците в конфликтите.