Политичестки ред и политически упадък [bg]

Истината вероятно е някъде по средата: в определени случаи колониалните власти успяват да наложат своите желания, а в други африканците успяват да защитят автономията си чрез съпротива. В сравнение с европейците, които завладяват Новия свят обаче, общият институционален отпечатък на колониализма е много по – незначителен.

Този сложен процес е очевиден в Кения, която през последните години е опустошена от кървав етнически конфликт. Днешните етнически групи кикую, календжин, луо и т.н. всъщност не съществуват като такива, преди територията им да бъде завоювана и обявена за британски протекторат. Колониалните власти очевидно използват етническата принадлежност като средство за контролиране на населението в Кения, но не „създават“ съшити с бели конци етнически идентичности. Това, което правят, е да положат основите на процес на бавна икономическа модернизация, която да създаде по – всеобхватна идентичност, която да използват като инструмент за управление. Постепенното приобщаване на живеещите в селските райони кенийци към пазарната икономика изисква социална сплотеност при по – високи нива на социабилност. Благодарение на това, когато двама кикую от различни сегменти се срещнат в селските райони на Кения, вероятно ще се отнасят като чужденци един към друг, но в Найроби ще се възприемат като представители на близки етноси при евентуална среща с представители на календжин или луо.

Така че резултатите от непрякото управление са противоречиви. То действително поражда деспотизъм, лошо управление и несправедливости на местно равнище, но както местната, така и централната колониална власт не са достатъчно силни, за да накарат поданиците да възприемат желанията на държавата. В опитите си да се адаптират към местните условия колониалните власти получават по – голяма подкрепа от местното население. Но много често схващат погрешно същността на тези местни условия и не успяват да разберат, че много африканци искат да придобият съвременна собственост и да участват в пазарната икономика. Непрякото управление няма приложение в разрастващите се градски региони на Африка, където се оформят нови източници на идентичност като етническата и класовата принадлежност. Поради тази причина европейците са изненадани от новите националистически движения, които възникват спонтанно през четирийсетте и петдесетте години на миналия век, чиято цел не е връщането към традициите, а независимостта и националният суверенитет. Днес Северна Нигерия, регионът на непрякото управление, е значително по – бедна от южната част на страната, която преживява процесите на модернизацията.