![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Ето защо трябва да внимаваме, когато чужденци подаряват институции. Чужденците рядко са достатъчно запознати с местните условия, за да знаят как да изградят стабилна държава. Когато усилията им за изграждане на институции са колебливи и недостатъчно финансирани, често причиняват повече вреда, отколкото полза. С това не искам да кажа, че западните модели на развитие не са ефективни или до известна степен общовалидни. Но всяко общество трябва да ги приспособи към собствените си условия и да надстроява върху основите на местните традиции.
Институции се изграждат най – успешно от местни социални участници, които биха могли да заимстват чужди практики, но познават ограниченията и възможностите на собствената си история и традиции. Някои от най – забележителните модели на институционално строителство ни предлага Източна Азия, където местните елити черпят от многовековния опит на държавно и национално строителство. На много други места обаче такива традиции не съществуват и трябва да бъдат създадени.
Както вече отбелязах, не е достатъчно да се създадат формални държавни институции, независимо дали въз основа на внесени или на местни модели. За да бъде успешно, държавното строителство трябва да бъде съпроводено от паралелен процес на изграждане на нация. Националното строителство добавя морален компонент на споделени норми и култура и утвърждава легитимността на държавата. То е и потенциален източник на нетърпимост и агресия и често трябва да бъде постигнато чрез авторитарни методи. Сравнителният анализ между Нигерия и Индонезия, от една страна, и Кения и Танзания, от друга, е подходяща илюстрация в този случай.
22. ЛИНГВА ФРАНКА
Защо националната идентичност е важна и проблематична в развиващите се страни ► Защо Индонезия и Танзания успяват да създадат национална идентичност за разлика от Нигерия и Кения ► При демократични или при авторитарни условия се утвърждава национална идентичност по – успешно
Вече видяхме, че силната национална идентичност играе решаваща роля за успешното държавно строителство в Европа. В съвременния развиващ се свят слабите държави често са продукт на слаби или несъществуващи национални идентичности. Това до голяма степен е проблем в Субсахарска Африка, чиито независими държави са колониални творения с произволни граници, които не съответстват на една – единствена етническа, езикова или културна общност. Като административни единици в рамките на по – големи империи, техните народи са свикнали да живеят заедно, но нямат усещане за обща културна идентичност. В оставения от колониализма вакуум някои нови независими държави като Нигерия и Кения полагат незначителни усилия за изграждането на нова национална идентичност, в резултат на което са измъчвани от ожесточени етнически конфликти. За разлика от тях лидерите основатели на Индонезия и Танзания споделят идеи, които позволяват осъществяването на национално единство. Индонезия не е африканска страна, но, както отбелязах в Глава 14, между нея и Нигерия има много сходства, както Кения и Танзания имат много общи характеристики. И Индонезия, и Танзания са изправени пред големи политически предизвикателства като корупцията и етническите конфликти. Но относителните нива са от значение – техните правителства са много по – последователни и стабилни благодарение на това, че от самото начало полагат усилия за изграждането на нация, в резултат на което постигат по – добри социални и икономически резултати през последните години.
Както много други развиващи се страни, Нигерия никога не е била национална държава. Но и никога не е била обект на сериозно национално строителство нито от страна на колониалните власти, нито на новото национално ръководство след обявяването на независимостта. Когато британците пристигат в Нигерия, те не завладяват голяма, добре организирана централизирана държава, каквато е Монголската империя на индийския субконтинент. Нигерийското население е организирано главно в много малки формирования на племенно ниво. Територията, която сега се нарича Нигерия, е консолидирана за пръв път като политическа единица на 1 януари 1914 г. от Фредерик Лугард, изобретателя на непрякото управление, който е назначен за губернатор. Тя се основава на сливането на протектората Северна Нигерия и колонията протекторат Южна Нигерия, който от своя страна възниква от сливането на колонията Лагос и протектората Нигерско крайбрежие през 1906 г. Тези територии нямат нищо общо, тъй като са разделени религиозно, етнически и по богатства между мюсюлманския Север и Юга, който постепенно приема християнството благодарение на европейски мисионери. Сливането е осъществено поради административни съображения, тъй като по – бедният Север страда от фискален дефицит, който би бил по – лесно субсидиран в рамките на обединената колония. Разбира се, на колониалните власти не им хрумва да се консултират с местните жители по отношение на далновидността на този план.