Политичестки ред и политически упадък [bg]

По ирония на съдбата неуспехът на френската политика да превърне африканците във французи има обратния ефект, превръщайки французите в африканци. Французите в своите постколониални взаимоотношения с Африка са по – склонни да играят местните властови игри в съответствие с местните правила, за разлика от американците и британците, които поне на думи се придържат към универсални принципи като демокрацията и човешките права. Затова французите са готови да работят с авторитарни управници като Мобуту или Феликс Уфуе – Боани в Кот д’Ивоар или да използват свои парашутисти в подкрепа на отвратителни режими, които обслужват външнополитическите интереси на Франция. Това е причина за корупционни практики и в самата Франция като аферата „Елф“ от началото на деветдесетте години на миналия век, когато високопоставени бизнесмени и висши държавни служители бяха замесени във вземане на рушвети срещу сключване на изгодни договори.

В Африка няма силни и модерни държави преди периода на европейския колониализъм. Това е една от причините, поради които континентът е победен толкова лесно. Наследството на късното колониално управление в Африка е подкопаването на съществуващите социални структури дори когато изричната цел на политиката е тяхното съхраняване, без да успее да изгради модерни държавни институции. Слабата африканска държавност след обявяването на независимостта е наследник на слабата колониална държавност.

Упадъкът на Сиера Леоне е дългосрочна последица от това наследство. Като една от най – старите британски колонии в Африка, Сиера Леоне е управлявана непряко чрез мрежа от вождове, които са подкупвани или сплашвани от бялата администрация във Фрийтаун. Когато през 1961 г. страната получава независимостта си, не може да става дума за никаква модерна държава. Остатъците от колониалната административна структура се разпадат особено след възхода на бившия полицай Сиака Стивънс, който взима властта през 1968 г. и се прочува със своята демагогия и безочлива корумпираност.