Политичестки ред и политически упадък [bg]

Според Мамдани в резултат на това новите вождове са много по – деспотични от традиционните власти. По принцип племенните общества са консенсусни и егалитарни и контролират по много начини властта на Големия мъж. Той цитира разговор през 1881 г. на Комисията по местните закони и обичаи в Южна Африка с бившия зулуски крал Кечвайо, лидер на общество, смятано за най – абсолютисткото в Африка:

Като края на зулусите разполагате ли с цялата власт над поданиците си?

 В съгласие с вождовете на племената.

Как вождовете получават своята власт от вас като крал?

 Кралят свиква вождовете на племената, когато иска да избере нов вожд, и се съветва с тях дали даден човек е подходящ за голям вожд и ако те кажат „да“, той става вожд...

Ще бъде ли убит някой, ако се опита да убие царя?

 Просто ще бъде глобен с добитък и ще бъде смъмрен жестоко...

Какво е наказанието за човек, дезертирал от племето си?

 Ако вождът на неговата област му е дал някакво имущество, вождът го кара да го върне и го пуска да си върви.

Според Мамдани новите вождове, издигнати по време на британското непряко управление, са далеч по – авторитарни от царя на зулусите, тъй като притежават правомощията на модерната европейска държава: едностранно да отнемат правото на собственост върху земята, правото да събират данъци и правото да създават закони и да наказват извършителите на престъпления. Независимо че централните колониални правителства изглеждат изключително слаби, всъщност изграждат много по – тиранична местна система, лишена от сдържанията и противотежестите на традиционните африкански общества. Освен това поставят категорична разделителна линия между граждани и поданици: към първите спадат белите заселници (а понякога и смесено или азиатско население), на които е даден достъп до модерна правна система със съпътстващите я права и привилегии, а вторите са подвластни на измислени обичайни закони. Правният плурализъм прикрива факта, че правата на белите заселници се защитават много по – стриктно от тези на чернокожите африканци. А на африканците не е позволено да прилагат собственото си законодателство, както биха искали. Обичайното право трябва да бъде съгласувано с европейските нрави, които забраняват определени практики като отблъскващи (обичая сати, или изгарянето на вдовици в Индия, е може би най – известният случай). Най – крайният израз на този двоен стандарт е режимът на апартейд в Южна Африка.