Политичестки ред и политически упадък [bg]

Много от съществените различия между французите и британците се дължат на начина, по който са ръководени колониалните им служби, както и на практиките за обучение и назначаване на служители. Всички бюрокрации, които управляват големи географски региони, са изправени пред избора дали да предпочетат хора с общи познания, които са добри лидери и администратори, или специалисти със задълбочени познания за даден регион. Последните са облагодетелствани благодарение на тези свои познания (което Джеймс Скот нарича metis, „мъдрост“ на древногръцки), но са склонни да се ангажират с местни интереси и често възгледите им са ограничени. Хората с по – общи познания са по – надеждни и често по – ефективни, но в много случаи разчитат на общи теории за ситуации, за които не са подходящи. Британската администрация по – често предпочита специалистите, докато френският модел насърчава хора с общи познания. Затова на всеки няколко години френските колониални служители са командировани на различни места не само в рамките на Африка, но на цялата колониална империя. Поради тази причина малцина от тях научават местните езици и не натрупват знания за съответния регион.

Французите и британците се различават и по отношение на социалния статус на колониалните администратори. Във Великобритания повечето са от горната средна класа или от земевладелски семейства и са завършили частни училища и реномирани университети като Оксфорд или Кеймбридж. (В Глава 8 коментирам, че реформата на британската публична администрация започва с реформа на британската колониална администрация в Индия). Във Франция служителите са от средите на буржоазията и за разлика от своите британски колеги изпитват презрение към местните вождове като отживелица от времената на феодализма и монархията. Последното се оказва причина колониалната администрация да не може да привлече достатъчно качествени кандидати. Много са анекдотите по повод хората, които заминават в колониите. Според един лекар: „Жадните за власт психопати са многобройни в колониите – пропорционално далеч повече, отколкото във Франция. Те са от категорията на небалансираните хора, които се стремят към колониалния живот, привлечени от неговата екзотика.“ А през 1929 г. директорът на „Екол Колониал“ споделя: „Когато един младеж замина за колониите, приятелите му се запитаха: „Какво ли престъпление е извършил? От трупа на кого ли бяга?“ Патологичният господин Курц от „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад е създаден въз основа на реален прототип. Това започва да се променя през 30 – те години на миналия век, когато французите повишават образованието и професионализма на своите служители, а по – доброто здравеопазване им позволява да пристигат със семействата си. Но това поражда нов проблем, познат на съвременните агенции за развитие: те прекарват цялото си време с жените и децата си в компанията на своите сънародници вместо с местните жители.