Политичестки ред и политически упадък [bg]

Британските и френските колониални администрации в Субсахарска Африка всъщност са много по – подходящи прецеденти за съвременна намеса в държавното строителство, защото са слабо финансирани, не са свързани с масирано заселване на европейци и през късните години постигат известни успехи по отношение на развитието. Непрякото управление на Великобритания представлява особен интерес, защото се опитва да се справи с това, което наричам проблема „да настигнеш Дания“ обявявайки, че целта на чуждестранното управление не е възпроизвеждането на „Дания“.

Проблемът е, че Дания не става Дания за няколко месеца или години. Съвременна Дания, както и всички други развити страни, изграждат модерни институции в течение на векове. Ако външни сили се опитат да наложат свои собствени модели на добри институции в дадена страна, резултатът вероятно ще бъде това, което Лант Притчет, Майкъл Улкок и Мат Андрюс наричат „изоморфна мимикрия“: копиране на външните форми на западните институции, но без тяхната същност. За да са успешни, институциите трябва да са съгласувани с местните обичаи и традиции: правни кодекси, внесени на едро от чужбина, често не се възприемат, тъй като не отразяват местните ценности. Институциите често се допълват взаимно: няма как да изградиш завод за стомана в страна, в която няма пазар за стомана, няма достатъчно компетентни мениджъри или работници, липсва инфраструктура за транспортиране на продукцията до пазарите и няма правна система, която да защити правата на инвеститорите. Стратегиите, които се стремят да дадат приоритет на едни цели над други, изискват задълбочено разбиране на същността на местните институции. Нещо повече, институциите се развиват въз основа на интересите и идеите на местните елити и властимащи. Чужденците често не разбират кои са тези елити, как да интерпретират техните интереси и следователно каква съпротива ще окажат на добронамерени планове за реформи или промени.

Изхождайки от подобни съображения, редица наблюдатели изтъкват, че международната общност трябва драстично да ограничи своите амбиции и да се задоволи с „достатъчно добро“ управление, като се стреми да настигне не Дания, а някоя по – реалистична цел като Индонезия или Ботсвана. Вместо да внасяме цели модерни правни системи от САЩ или Европа, защо не опитаме да разчитаме в някои случаи на обичайното право? Вместо да настояваме цялата администрация да бъде кристално изчистена от корупционни практики, защо не си затворим очите за дребната корупция на нископоставени служители и не насочим вниманието си само към сериозните случаи? Вместо да изискваме от хората да гласуват за несъществуващи партийни програми, защо не приемем реалността на клиентелизма и не предпочетем рентиерски коалиции, които все пак допринасят за стабилността и до известна степен за икономическия растеж?