Политичестки ред и политически упадък [bg]

Но проектите на „Водено от общностите местно развитие“ се сблъскват с два характерни проблема. Първият е разбирането на истинските възгледи на общността. Както по целия свят, местните общности са доминирани от местни елити, в повечето случаи възрастни мъже, които декларират, че говорят от името на цялата група. Много е трудно да се разбере дали даден говорител действително изразява интересите на общността, или се възползва от позицията си просто защото желае общата тоалетна да бъде построена в близост до дома му. За да се справят с подобен проблем, външните дарители принуждават общността да включи в редиците си жени, малцинства (ако има такива) или други маргинализирани лица, което не съответства на местните, а на западните стандарти за справедливост и обективност. Така възниква ситуация, в която чужденците са принудени или да оставят нещата в ръцете на местните елити, или да се ангажират с една прекалено агресивна форма на социално инженерство. Малцина дарители имат достатъчно познания за местните условия, за да разберат постигнатия резултати. С подобни дилеми са се сблъсквали колониалните областни администратори по време на непрякото управление с тази разлика, че повечето от тях са имали многогодишни мандати, благодарение на което далеч по – добре са познавали местните условия от съвременните служители по програмите на „Водено от общностите местно развитие“. Общият ефект от големия брой проекти по тази програма по целия свят засега е неясен.

Рео Мацузаки изтъква, че успешността на държавното строителство е в пряка зависимост от автономията на местните служители, които биха могли да се възползват от познанията си за местните условия за постигане на целите за развитие. Той посочва като пример относителния успех на японската администрация при изграждането на институции в Тайван през годините, когато страната е под колониална зависимост (от Китайско – японската война през 1895 г. до поражението на Япония през 1945 г.). Целите на Япония в Тайван не са благонамерени. Както в Корея, Токио иска да японизира острова, като принуди тайванците да говорят японски, и да използва страната като платформа за износ на суровини в Япония. Но японците преследват и свързани с развитието цели, като изграждат сериозна инфраструктура, училища и местна държавна администрация, които оставят в наследство след оттеглянето си.