Произход на политическия ред [bg]

В това отношение и Индия, и Близкият изток са далеч по– близки до християнска Европа, отколкото който и да е от тези три региона до Китай. Това, по което и Индия, и Близкият изток се различават от Европа, е фактът, че техните религиозни институти не се разграничават от политическия ред. Никога не е имало нещо като брамин папа, а след управлението на Омаядите мюсюлманският халиф е до голяма степен пленник на доминиращия политически владетел в ислямските земи. Тъй като не са независими от централната власт, религиозните институции не успяват да се развият като съвременна йерархична бюрокрация с автономен контрол върху своя персонал и назначения. А без автономност религиозно–правната институция трудно може да упражнява контрол над държавата. А тъй като религиозни и държавни институции се проникват взаимно, самата държава не успява да еволюира като самостоятелна светска институция.

Традиционното върховенство на закона не надживява модернизацията нито в Индия, нито в мюсюлманския свят и това е особено трагично във втория случай. През 1772 г. управителният съвет на ръководената от Уорън Хейстингс Източноиндийска компания решава да прилага дхармашастрите за индуистите, ислямско право за мюсюлманите и версия на английското „Правосъдие, справедливост и чиста съвест" във всички останали случаи. При прилагането на „индуисткото“ право британците разбират погрешно ролята на закона в индийското общество. Те предполагат, че дхармашастрите са еквивалент на европейското църковно право, т.е. религиозно, а не светско право, систематизирано в писмени текстове и еднакво приложимо за всички индуисти. Както вече видяхме, каноничното право в Европа става такова след продължителен период на развитие, докато индийското право никога не претърпява подобна еволюция. То се основава не толкова на писмени текстове, колкото на естествен и нарастващ корпус от правила под контрола на пандитите и прилагани контекстуално в различните части на Индия. Освен всичко друго британските управници са възпрепятствани от ограничените си умения да четат санскритски. Британците използват пандитите като научни експерти по дхармашастра, но не им се доверяват и се опитват да ги заобиколят, след като все повече санскритски текстове стават достъпни на английски език. Използването на пандити изцяло е отменено през 1864 г., когато са заменени от британски съдии, които се опитват сами да тълкуват традиционното индуистко право. (Паралелно с това престава и употребата на шериата от индийските мюсюлмани.) В този момент традиционното индуистко право се срива като съхранена традиция. То се възражда в Република Индия, но приемствеността на традицията вече е нарушена.