Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

В тоя миг дойката сваля шапчицата на детето, пасторът поръсва предпазливо скъдните коси на малкия Буденброк с две-три капки от сребърната, позлатена отвътре паничка, сложена пред него, и назовава бавно, натъртено имената, на които го кръщава: Юстус, Йохан, Каспар. След кратка молитва и роднините минават един след друг покрай кроткото и равнодушно същество, за да му честитят с целувка по челото. Тереза Вайхброт минава последна и дойката трябва да й понаведе детето; затова Зеземи му слага с лек пукот две целувки и казва между тях:

— Дьоброто дьете!

След три минути всички се събират на групи в салона и във всекидневната и сладките неща започват да обикалят. Пастор Прингсхайм в дългата си одежда, изпод която се подават широки, лъснати с вакса ботуши, и с набраната си яка също е седнал, отпива леко хладната сметана от горещия шоколад и разговаря с просветлено лице по твърде лек начин, който в противовес на проповедта му упражнява особено въздействие. Във всяко от неговите движения се чете: „Вижте, аз мога да забравя, че съм свещеник, и да бъда напълно безгрижен, весел мирянин!“ Той е непринуден в обноските си, приветлив мъж. Разговаря със старата консулша в душеспасителен тон, с Томас и Герда — като светски човек и с изискани жестове, с госпожа Перманедер — в тона на сърдечна, закачлива веселост... Сегиз-тогиз, когато се поопомни, скръства ръце на скута, отмята глава назад, навъсва вежди и източва лицето си. Засмее ли се, той поема въздуха на пресекулки и със съска не през затворените зъби.

Изведнъж вън в коридора настава раздвижване, чува се как прислужниците се смеят и на вратата се появява един странен човек, дошъл да честити. Този човек е Гроблебен — Гроблебен, от чийто мършав нос постоянно, по всяко годишно време, виси продълговата капка, без някога да падне. Гроблебен е складов работник у консула, но неговият работодател му е отредил службата и на ваксаджия, за да може тъй да припечели допълнително някоя и друга пара. Рано сутринта той пристига на „Брайтещрасе“, взема оставените пред вратата обувки и ги почиства долу в пруста На семейни тържества обаче той се вестява в празничните си дрехи, донася цветя и — докато капката на носа му балансира — отправя с плачлив и душеспасителен глас кратко приветствие след което получава паричен дар. Но той не го прави заради парите!