Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
… и той се провря с усилие през тесния като процеп прозорец, пропълзя като змия и се приземи леко като пара вътре в стаята, която приличаше на килия…
Пленниците се приземиха на междуселски път и се блъснаха един в друг. Трябваше да мине малко време, докато очите на Хари, които още бяха подпухнали, свикнат с мрака, после той видя в края на нещо като дълга алея двойна порта от ковано желязо. Усети мъждукаща нотка на облекчение. Най-страшното се отлагаше: Волдемор го нямаше тук. Хари знаеше, защото още се мъчеше да не се поддаде на видението, в което Волдемор се намираше в някаква странна постройка като крепост, горе на кулата. Друг въпрос беше колко време щеше да мине, докато той долети при вестта, че Хари е тук…
Един от похитителите отиде при портата и я разтресе.
— Как ще влезем? Заключено е, Грейбек, не мога… ох, да му се не види…
Уплашен, той рязко отдръпна ръце. Желязото се загъна, усука се и неясните заврънкулки се превърнаха в страховито лице, което заговори с кънтящ, звънтящ глас:
— Заявете намеренията си!
— Пипнахме Потър! — ревна победоносно Грейбек. — Заловихме Хари Потър!
Портата се отвори широко.
— Влизайте! — рече Грейбек и мъжете подкараха пленниците през портата по алеята, между висок жив плет, който заглушаваше стъпките им.
Хари видя над себе си призрачнобял силует и си даде сметка, че е паун албинос. Препъна се и Грейбек грубо го издърпа да се изправи, сетне продължи да върви със залитане по страничните алеи, завързан гърбом към другите пленници. Затвори подпухнали очи и се остави за миг на болката в белега — зачака да разбере какво прави Волдемор и дали е научил, че Хари е бил заловен…
… под тънкото одеяло се размърда изпосталял човек, който се извърна към него и отвори очи върху черепоподобното си лице… клъощавият мъж седна и впери огромни хлътнали очи в него, във Волдемор, а после се усмихна… повечето му зъби ги нямаше…
— Дойде, значи. Знаех си… че някой ден ще дойдеш. Но напразно си бил толкова път. Аз никога не съм я притежавал.
— Лъжеш!
У Волдемор се надигна гняв, а белегът на Хари се разпъваше до пръсване от болка и той с усилие върна съзнанието си в собствената си глава, като се мъчеше да запази присъствие на духа.
Заблъскаха пленниците по чакъла.
После върху всички плисна светлина.
— Какво има? — попита студен женски глас.
— Дошли сме да се видим с Онзи-който-не-бива-да-се-назовава — изграчи със стържещ глас Грейбек.
— Кои сте вие?
— Познаваш ме! — В гласа на върколака се долавяше обида. — Фенрир Грейбек! Заловихме Хари Потър!
Той сграбчи Хари и го затегли — да е с лице към светлината, при което и другите пленници запристъпваха спънато и се обърнаха.
— Знам, драга ми госпожо, че е издут като плондир, ама е той! — намеси се и Скабиор. — Ако се взрете по-отблизо, ще видите белега. А това тука е момичето, виждате ли? Мътнородата, която пътува заедно с него, уважаема госпожо. Съмнение няма, той е, взехме му и пръчката. Ето я, драга ми госпожо…
Хари видя как Нарциса Малфой оглежда внимателно издутото му лице. Скабиор й подаде магическата пръчка от трънка. Жената вдигна вежди.
— Вкарайте ги вътре — нареди тя.
Хари и другите бяха поведени с ритници нагоре по широкото каменно стълбище и влязоха в коридор с портрети по двете стени.
— Елате с мен — подкани Нарциса и тръгна по коридора. — Синът ми Драко се прибра за великденската ваканция. Ако това е Хари Потър, той ще го познае.
След мрака навън всекидневната ги заслепи и дори с почти затворени очи Хари забеляза огромните размери на помещението. На тавана висеше кристален полилей, по наситеноморавите стени имаше още портрети. Когато похитителите натикаха пленниците вътре, от креслата при богато украсената каменна камина се изправиха два силуета.
— Какво има?
Връхлетя ги ужасно познатият проточен глас на Луциус Малфой. Хари вече беше изпаднал в паника: не виждаше как ще се измъкнат и сега, когато страхът му нарастваше, му беше по-лесно да отстрани мислите на Волдемор, въпреки че белегът все още пареше.
— Твърдят, че са хванали Потър — обясни със студен глас Нарциса. — Ела насам, Драко.
Хари не се осмели да погледне направо към Драко, но все пак го видя с крайчеца на окото: малко по-висок от него, той стана от креслото, лицето му с остри черти сякаш бе бледо петно под бялорусата коса.
Грейбек отново накара пленниците да се обърнат, така че Хари да е точно под полилея.