Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Уилям крадешком отстъпи назад и тръгна бързо към къщата. Като внимаваше да не го забележат, той тихичко отвори входната врата, втурна се към спалнята на сина си и въпреки че почука, връхлетя вътре без да дочака отговор. Стреснат от нахлуването му, Гейдж рязко се изправи, с което събуди сгушената до него Шимейн.
— Гейдж, ставай бързо! — нареди Уилям с тревожен шепот. — Долу край реката има неколцина мъже и ми се струва, че се готвят да взривят кораба ти. Ако не ме лъже паметта, човекът, който ги командва, не е никой друг, а самият Хорас Търнбул.
Гейдж изруга под сурдинка, отметна завивките и само с два скока се озова до стола, където бе оставил дрехите си вечерта. Като нахлузи припряно панталоните си, той попита:
— Колко са?
— Видях поне шестима, но съм сигурен, че има още. — С крайчеца на окото си Уилям забеляза как Шимейн грабна нощницата си, която лежеше захвърлена върху леглото и се зави презглава, за да я облече.
— Твърде много са за нас двамата. Няма да минем без пушки — измърмори Гейдж, докато надяваше ботушите си.
— И аз мога да помогна — предложи Шимейн, като подаде глава изпод завивките.
— Няма да мърдаш оттук! — изръмжа Гейдж. — Прекалено е опасно. Предпочитам да взривят проклетия кораб, отколкото да те загубя!
— Но, Гейдж, ти ме научи да стрелям! — възпротиви се тя, опитвайки се да закопчее нощницата си догоре. — Знаеш, че вече мога да се целя добре!
В спора им се намеси Уилям.
— Ако искаме да спечелим, ще трябва да се възползваме от всичко, което имаме на разположение, Гейдж. Ако Шимейн може да се скрие зад някое дърво и да стреля по разбойниците, вероятно ще успее да ги задържи за известно време. Така двамата с теб ще имаме възможност да се качим на кораба.
Гейдж затъкна в панталоните си чифт пистолети и погледна намръщено съпругата си.
— Добре, но само ако ми обещаеш, че ще стоиш надалеч, така че да не могат да те видят.
Шимейн не успя да отговори, защото отново се обади баща му.
— Побързай, Гейдж!
Когато Уилям побягна навън, следван от сина си, Шимейн скочи от леглото и облече халата си. От един шкаф в салона Гейдж извади две пушки и хвърли едната на баща си, заедно с един пистолет. Двамата мъже бързо заредиха оръжията и излязоха от къщата.
Щом се озоваха навън, Гейдж изпревари баща си и хукна към кораба. Миг по-късно вратата отново се отвори и през нея се промъкна Шимейн, стиснала в ръка тежък пистолет. Като изтича до най-близкото дърво, тя се скри зад дънера му и тревожно впери поглед след Гейдж и баща му.
Небето започваше да просветлява откъм изток и това позволи на Гейдж да види цялата суетня около кораба. Когато се приближи, обаче, един от мъжете го забеляза, нададе предупредителен вик и стреля по него. За щастие куршумът прелетя на безопасно разстояние от Гейдж, който тутакси изпразни пушката си и просна мъжа по гръб с огромна дупка в гърдите.
Нямаше време да презарежда, затова захвърли пушката настрана и измъкна пистолетите от панталоните си, докато в същото време баща му вдигна своята пушка и видя сметката на друг един мъж, който тъкмо се канеше да стреля по Гейдж. Уилям притича до убития, грабна заредения му пистолет и незабавно го използва срещу трети разбойник, насочил пушката си срещу него. Мъжът отхвръкна назад, улучен право в сърцето, но докато тялото му се свличаше на земята, върху Уилям се нахвърлиха други двама. Той светкавично просна единия с точен удар с дръжката на пистолета и замахна с юмрук към брадясалата челюст на втория. Негодникът залитна назад, изчака малко, за да му мине световъртежа и пак се хвърли напред, но отново получи същото наказание.
В това време Гейдж вече беше на кораба. Насреща му изникнаха двама мъже, но той стреля едновременно с двата пистолета и улучи първия в лицето, а втория — в гърлото. Сетне грабна една дървена сопа и я стовари с все сила по голото теме на дебелия гигант, който бе изскочил иззад гърба на двамата си другари. Великанът отстъпи зашеметено няколко крачки назад, но бързо се съвзе и със свиреп рев се хвърли към противника си. Преди Гейдж да успее да го удари повторно, сопата бе изтръгната от ръката му и запратена настрани.
Когато гигантът замахна с огромния си юмрук към лицето му, той се наведе и ударът попадна във въздуха, изваждайки мъжа от равновесие. Гейдж се спусна към сопата, за да се опита да си я върне, но врагът му, който отново се бе окопитил със завидна бързина, прозря намерението му, сграбчи я в ръка и тръгна заплашително напред. Гейдж нямаше друг избор, освен да отстъпи бързо назад, но само след няколко стъпки бе спрян от струпаните едно върху друго бурета с барут. Грамадният мъж се възползва от това и замахна със сопата. Страховита болка разцепи главата на Гейдж и той се олюля като пиян, без да вижда нищичко пред себе си.