Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Запази си ласкателствата за жена си. Вторият завой наляво, казваш? Благодаря ти. И за комплимента също.
Навъси се. Твърде често го чуваше това. Не че приличала на кралицата, а че тази Мургейз причинила големи бъркотии. Гебрил, както изглежда, беше вдигнал неимоверно данъците, за да осигури пари за наемниците си, но вината се трупаше на нея, и съвсем основателно. Отговорността се носеше от кралицата. Други закони също така бяха излезли от двореца — закони, които изглеждаха безсмислени, но които наистина бяха направили живота на хората още по-труден. Чу да се мълви, че може би Андор е имал твърде дълго кралици. Беше само глухо мърморене, но това, което един се осмеляваше да изрече с половин уста, десет си го мислеха. Навярно нямаше да се окаже толкова лесно, колкото си мислеше, да надигне тълпите срещу Гебрил.
Най-накрая успя да намери целта си — голям хан, на чиято табела бе изрисуван мъж, коленичил пред златокоса жена, увенчана с Короната на розата, положила длан върху главата му. „Кралски благослов“. Ако това изобразяваше нея, приликата не беше сполучлива. Бузите й изглеждаха прекалено закръглени.
Едва след като спря пред хана забеляза, че Лини се е запъхтяла. Беше наложила бърза крачка, а жената далеч не беше млада.
— Лини, извинявай. Не трябваше да ходя толкова…
— Ако не мога да вървя с теб, момиче, как ще гледам бебетата на Елейн? Да стоиш тук ли си решила? С влачене на крак път не се минава. Той каза, че ще бъде в конюшнята.
Белокосата старица продължи напред, мърморейки под нос, и Мургейз я последва покрай хана. Преди да пристъпи в каменната конюшня, заслони очи, за да погледне към слънцето. Не повече от два часа и щеше да се здрачи; дотогава Гебрил шеше да е започнал да я търси, ако вече не беше започнал.
Таланвор не се оказа сам сред пътеката между яслите. Когато той, облечен в зелено вълнено палто и с препасан върху него меч, коленичи на покрития със слама под, с него коленичиха двама мъже и една жена, отначало малко колебливо, несигурни дали е тя. Набитият мъж, с розово лице и плешив, трябваше да е Бейзъл Джил, ханджията. Стара кожена ризница, покрита с метални пластини, се показваше под дебелия кожен колан, а на бедрото му висеше меч.
— Моя кралице — каза Джил, — от години не съм носил меч, чак от Айилската война, но бих ви помолил да ме удостоите с честта да ви последвам. — Можеше да изглежда смешно, ала не беше.
Мургейз изгледа другите двама — мършав мъж в грубо сиво палто, с дълги клепки, крив нос и белези по лицето, и ниска миловидна жена на средна възраст. Приличаше на уличница, но синята й вълнена рокля беше твърде фино изтъкана, за да й я е купил мъжът.
Въпреки привидно ленивата си външност странният мъж долови съмнението й.
— Аз съм Ламгвин, кралице моя, добър ваш поданик. Това, дето става напоследък, не е хубаво и трябва да се оправи. Затуй двамата с Бреане искаме да тръгнем с вас.
— Изправете се — каза тя. — Навярно ще минат доста дни, докато ще можете безопасно да изразите почитта си към мен като към своя кралица, Ще бъда благодарна да бъдете мой спътник, господин Джил. И вие, господин Ламгвин. Но за вашата дама ще е по-безопасно, ако си остане в Кемлин. Чакат ни трудни дни.
Бреане обаче отърси сламата от полите си и я изгледа рязко, а Лини — още по-рязко.
— Трудните дни вече ги знам — заяви тя с кайриенски акцент. Беше от благородно потекло, освен ако Мургейз не грешеше, от бегълците. — А Ламгвин беше единственият добър човек, когото срещнах. По-скоро той ме срещна. Той следва вас, а аз следвам него. Няма да остана.
Мургейз въздъхна, но кимна. Жената, така или иначе, явно нямаше да се откаже. Чудесно семе бе тази група за бъдещата армия, с която щеше да си възвърне трона: един млад войник, който непрекъснато й се мръщеше, оплешивяващ ханджия, който като че ли не беше се качвал на кон от двадесет години, уличен разбойник, който изглеждаше полузаспал, и една бежанка от Кайриен със знатен произход, която беше дала да се разбере, че верността й се отнася единствено до разбойника. И Лини, естествено. Лини, която се държеше с нея все едно че все още беше дете. О, да, чудесно семе.
— Накъде тръгваме, моя кралице? — попита Джил, докато извеждаше оседланите вече коне. Ламгвин се размърда с неочаквана пъргавина, за да оседлае още един за Лини.
Чак сега Мургейз осъзна, че все още не е обмисляла този въпрос. „Светлина, не е възможно Гебрил все още да замъглява разсъдъка ми.“ Но все още изпитваше почти непреодолим подтик да се върне в двореца. Беше й струвало огромно усилие да се съсредоточи над измъкването оттам и идването тук. Някога щеше първо да се обърне към Елориен, но Пеливар или Арател също щяха да свършат работа. Стига да можеше да измисли как да обясни прогонванията им.