Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Това беше хубаво да го научи. Ако и на него не можеше да се довери, оставаше й след това да се усъмни в Лини. Не, в Лини никога. Значи се беше заклел по стария обичай? Виж, това бе нещо, достойно за сказание. А тя отново позволяваше на мислите си да се зареят без посока. Доколкото можеше да прецени, замаялият ума й Гебрил вече губеше власт над тях. Тогава защо все още част от нея искаше да се върне в дневната и да го чака? Трябваше да се съсредоточи.
— Ще ми трябва някаква съвсем проста рокля, Лини. Да ми е малко широка. Малко сажди от огнището и…
Лини настоя също да тръгне е нея. Мургейз трябваше да я върже за стола, за да я задържи, а не беше сигурна дали старицата ще се остави да я вържат — тя винаги бе изглеждала крехка и винаги се бе оказвала по-силна, отколкото изглеждаше. Когато се измъкнаха през една малка странична порта, Мургейз въобще не приличаше на себе си. Шепата сажди бе направила червено-златистата й коса по-тъмна, бе премахнала блясъка й и сега тя изглеждаше и по-права. Потта, струяща по лицето й, също помагаше. Никой не вярваше, че и кралиците могат да се потят. Безформена рокля от груба — много груба — вълна, цепната на две, довършваше прикритието й. Дори ризата под нея и чорапите бяха вълнени. Сега приличаше на фермерка, дошла с товарната си кранта на пазар и пожелала да разгледа града. Лини приличаше на себе си, изправила гръб и с жив поглед, в зелена вълнена рокля за езда, добре скроена, но с десетина години изостанала от модата.
Мургейз я засърбя навсякъде и съжали, че Лини бе взели толкова присърце задачата да й намери по-неудобна рокля. Докато прибираше доскорошната й късичка рокля с безсрамно срязаното деколте, старата й гледачка промърмори нещо за показване на стока, която не е за продан, и когато Мургейз я уличи, че току-що го е измислила, последва отговорът й: „На моите години и сега да го измислиш, пак е стара поговорка.“ Мургейз беше почти убедена, че сърбящата, зле съшита рокля е наказание за този тоалет.
Вътрешният град бе изграден върху хълмове. Улиците, следващи естествените гънки на терена, бяха планирани така, че да откриват неочаквано гледки към паркове, пълни с дървета и паметници, или покрити с керемиди кули, проблясващи в стотици цветове под слънцето. Внезапни издигания откриваха гледка към цял Кемлин, чак до околните хълмисти поля и лесовете зад тях. Но Мургейз не видя нищо от това, докато крачеше забързана през тълпите, изпълнили улиците. Обикновено в такива случаи щеше да се спре, за да послуша хората, да улови настроенията им. Този път чуваше глухо ръмжене и безразборния говор на многолюдния град. Дори не беше си и помисляла да се опита да ги вдигне. Хилядите хора, въоръжени единствено с камъни и със своя гняв, можеха да надвият гвардейците в кралския палат. И да не го знаеше отпреди, пролетните вълнения, когато вниманието й беше привлечено от Гебрил, както и смутовете предната година, бяха показали ясно на какво са способни тълпите. Смяташе отново да управлява в Кемлин, а не да го види опожарен.
Отвъд белите стени на Вътрешния град Новия град притежаваше собствено очарование. Тънки кули и куполи, сияещи в белота и злато, огромни участъци покриви с червени керемиди и величествено извисяващите се външни стени, светлосиви, прошарени със сребро и бяло. Широките булеварди, раздвоени по средата с широки ивици с дървета и трева, сега бяха претъпкани с хора, карети и фургони. Мургейз забеляза мимоходом, че тревата вехне от сушата, но се постара да не отклонява мисълта си от това, заради което бързаше.
С опита си от своите ежегодни тайни скитания подбираше много внимателно хората, които да пита. Мъже, преди всичко. Даваше си сметка как изглежда, въпреки саждите в косата си, а някои жени можеха да я упътят погрешно само от ревност. Мъжете, от друга страна, си напрягаха мозъците, за да не сгрешат, и така да й направят впечатление. Отбягваше хора със самодоволни лица, както и грубияни. Първите обикновено се оскърбяваха, че си е позволила да се обърне към тях, докато вторите най-вероятно щяха да си помислят, че една жена, която ги разпитва, има нещо друго наум.
Един непознат с много голяма брада, понесъл тава с игли и карфици за продан, й се ухили и каза:
— Още никой ли не ти е казал, че малко приличаш на кралицата? Въпреки всичките неща, дето ни ги забърка, тя все пак е хубавица.
Тя му отвърна с пресипнал смях, който предизвика строгия поглед на Лини.