Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя си позволи да избухне.
— Щом си мъж, дръж се като мъж! Изправи се и отговаряй на въпросите на своята кралица открито. И не забравяй, че аз съм твоята кралица, Таланвор. Каквото и да смяташ, че може да се е случило, аз съм кралицата на Андор.
— Простете ми, моя кралице. Слушам и ви се подчинявам. — Думите бяха изречени както трябва, макар и не съвсем покорно. Той се изправи, вдигнала глава и я загледа право в очите. Светлина, този млад мъж беше не по-малко упорит от Гарет Брин.
— Колко верни на мен мъже има все още сред гвардията в двореца? Колко души ще се подчинят на своите клетви и ще ме последват?
— За себе си съм сигурен — промълви той и изведнъж гневът му се изпари. — Колкото до останалите… Ако искате да намерите лоялни мъже, ще трябва да ги потърсите сред външните гарнизони, навярно чак към Бели мост. Навярно сред онези, които бяха в Кемлин и бяха пратени с войските в Кайриен, но останалите в града до един са хора на Гебрил. Новата им… новата им клетва е към трона и закона, не към кралицата.
Оказваше се по-лошо от това, на което се беше надявала, но не повече от това, което всъщност бе очаквала. Какъвто и да се окажеше Гебрил, не беше глупав.
— Тогава трябва да отида някъде другаде, за да започна възстановяването на управлението си. — Нямаше да е трудно фамилиите да се сплотят около изгнаниците, около Елориен, но трябваше да се предприеме нещо. — Гебрил може да се опита да ми попречи да напусна двореца. — Имаше смътен спомен, че на два пъти се бе опитвала да напусне и Гебрил я бе спирал. — Затова ще осигуриш два коня и ще ме чакаш на улицата зад южните конюшни. Ще те срещна там, облечена за езда.
— Твърде на показ — отвърна той. — И твърде близо. Хората на Гебрил могат да ви разпознаят, колкото и да сте предрешена. Познавам един човек… Ще можете ли да намерите един хан, наречен „Кралски благослов“, в западната част на Новия град? — Новият град беше нов само в сравнение с Вътрешния град, който обграждаше.
— Ще мога. — Не обичаше да й възразяват дори когато доводите бяха смислени. Брин също го беше правил. Щеше да изпита удоволствие да покаже на този младеж колко добре може да се предреши. Имаше навика да го прави веднъж годишно, макар че едва сега осъзна, че тази година го беше пропуснала — да се предрешва като жена от простолюдието и да обикаля по улиците, за да разбере настроенията на своя народ. Никой досега не беше я разпознавал. — Но мога ли да се доверя на този човек, млади Таланвор?
— Бейзъл Джил ви е верен точно толкова, колкото съм и аз. — Той се поколеба и по лицето му премина сянка на болка, отново заменена с гняв. — Защо чакахте толкова дълго? Не може да не сте разбирали, не може да не сте виждали, а ето че чакахте, докато Гебрил не стисна в ръцете си гърлото на Андор. Защо чакахте?
Така. Гневът му беше бликнал искрено и заслужаваше искрен отговор. Само че тя нямаше отговор, във всеки случай — не и такъв, какъвто можеше да сподели пред него.
— Не е в правата ти да разпитваш своята кралица, млади човече — отвърна тя с кротка непоколебимост. — Един верен воин, какъвто смятам, че си, служи, без да задава въпроси.
Той издиша дълбоко.
— Ще ви чакам в конюшнята на „Кралски благослов“, кралице моя. — И след поклон, подходящ за официална аудиенция, излезе.
— Защо непрекъснато го наричаш млад? — попита Лини, след като вратата се затвори. — Това го дразни. Само глупачка пъха трън под седлото, когато язди.
— Той наистина е млад, Лини. Достатъчно млад, за да ми е син.
Лини изсумтя, този път съвсем не деликатно.
— Той е няколко години по-голям от Галад, а Галад е твърде голям, за да е твой син. Ти си играеше на кукли, когато се роди Таланвор, и още мислеше, че бебетата идват оттам, откъдето и куклите.
Мургейз въздъхна и се зачуди дали старицата се е отнасяла по същия начин и с майка й. Вероятно. А ако Лини доживееше да види Елейн на трона — нещо, в което не се съмняваше: Лини изглеждаше просто вечна — сигурно нямаше да се държи с Елейн по-различно. Естествено, в случай че останеше трон, който Елейн да наследи.
— Въпросът е дали ми е толкова верен, колкото изглежда, Лини?
Единственият лоялен гвардеец в двореца, след като всички други са прогонени. Някак изглежда твърде хубаво, за да е вярно.
— Той положи новата клетва. — Мургейз отвори уста, но Лини не я остави да проговори. — Видях го след това, сам в конюшните. Затова се сетих кого имаш предвид. Спомних си името му. Той не ме видя. Беше коленичил и лицето му бе обляно в сълзи. Сипеше тихо извинения към теб и повтаряше старата си клетва. Не просто към „кралицата на Андор“, но към „кралица Мургейз Андорска“. Заклеваше се по стария обичай, над меча си, и сряза ръката си под рамото, за да покаже, че е готов да пролее и последната си капка кръв, но не и да я наруши. Разбирам нещичко от мъже, момиче. Този ще те последва срещу цяла армия с две голи ръце.