Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Схванато е малко, но ще се оправи.
Тя се наведе към него и прошепна.
— Страх ме е.
Той я прегърна с лявата си ръка.
— Знам. Но ако извадим късмет, утре ще сме спасени.
Тя не каза нищо, само остана да седи до него, намерила утеха в близостта му. Седяха мълчаливо цяла нощ, подремваха, но без да могат да заспят, тъй като нощните шумове на леса ги стряскаха.
Когато небето изсветля, Ру каза тихо:
— Вдигайте децата.
Карли стана, а Ру се обърна към Луис.
— Трябва да тръгнем преди да е съмнало.
— Накъде?
— На североизток. Ако се натъкнем на препятствие обръщаме и тръгваме на юг — или на запад, ако няма друг начин. Рано или късно ще стигнем до оня път, за който ти казах, или ще излезем при фермите край Вилхелмсбърг.
— На наемниците не може да се разчита — каза Луис.
— Знам. Но ако ги убедим, че с нас имат повече шанс да оцелеят…
Сепна ги цвилене на коне и двамата се обърнаха и видяха шестимата охранници да се отдалечават в предутринния сумрак.
— По дяволите! — изруга Луис.
— Нямаме време за ядене — каза Ру на Язон и Хелън, които вече се бяха събудили. — Грабвайте кой каквото може и да се махаме. Ако наблизо има нападатели, ще чуят тропота на конете и ще дойдат да търсят.
Децата захленчиха, но майките им набързо ги усмириха и им дадоха по комат хляб. Предната вечер Ру беше проучил околността и беше намерил едно тясно дере, което продължаваше на североизток. Реши, че най-вероятно то ще ги отведе нагоре, към планинските подножия, затова смяташе да поемат по него, докато не намерят път на изток или север.
Вървяха бавно — децата лесно се изморяваха и издържаха на ходенето само по час. След това се налагаше да почиват.
По пладне чуха далечни шумове на битка. Не можеше да се разбере от коя посока идват.
Продължиха напред.
— Добре се справихме — каза Ерик.
— При тази пълна катастрофа в Крондор даже много добре — съгласи се Грейлок. После прегледа донесенията, пристигнали от позициите на север и юг, и добави: — Поднесоха ни гадна изненада.
— Каква?
— Велики Кеш иска да завладее цялата Долина на сънищата.
— Нали принц Ерланд беше постигнал някакво споразумение с тях?
— Явно кешийците не са се съгласили.
Обядваха. Командата на Оуен щеше да се изтегли след като привършеха обяда и след като хората на Ерик се разположеха на позицията, изкопана от частта на Грейлок. Хората на Ерик бяха доволни, че поне не им се налага да вдигат барикади и че могат да поотдъхнат, докато се появи врагът.
— Доколкото мога да преценя — каза Грейлок, — трябва да удържиш тук пет дни вместо четири.
— Ще опитам шест — отвърна Ерик.
Грейлок кимна.
— Вестите от север са добри. Капитан Субаи и Първопроходците са успели да преведат хората си през планините без големи трудности.
Ерик се засмя.
— Почакай само врагът да се качи там с цялата си сила.
— Е, част от плана е да им попречим да се качат там с цялата си сила. — Оуен въздъхна. — Донасят, че боевете са най-люти на север. Има някаква рота хадатци до една наша част, окопали са се край един малък проход югоизточно от Квесторско око. — Ерик извика в паметта си картите, които беше изучавал, и кимна. Точно тази позиция трябваше на всяка цена да се удържи — да пропуснат врага да премине там означаваше да му се отстъпи чист маршрут към източните склонове на планините, покрай Даркмоор и право към Сетанон. — Но врагът не е достатъчно многоброен, за да ги изтика.
— Твърде уморен съм, за да мисля — каза Ерик. — Щом се окопаем, ще поспя.
— Съмнявам се — засмя се Оуен. — Ще провериш всичко два пъти, преди да си се уверил, че сте се окопали добре, така че едва ли ще поспиш преди да се стъмни.
Ерик сви рамене и се прозя.
— Колко време спечелихме?
— Два дни. Все още ни трябват три седмици.
— Не знам дали ще можем.
— Ако не успеем, ще им дадем голямо сражение при Даркмоор и по хребета.
— А какво става с Източните армии?
— Те са зад рида — каза Оуен. — Изчакват.
— Бих искал да са ей там. — Ерик посочи района, където хората му подготвяха оръжията и припасите.
Оуен сложи ръка на рамото му.
— Разбирам. Трудно е да гледаш как хората ти капят един по един. Но се налага.
— Принц Патрик ми го обясни съвсем ясно, както и рицар-маршал Уилям. Но никой не каза, че трябва и да ми харесва.
— Ясно — кимна Оуен и се обърна към един сержант. — Сержант Къртис!
— Да, генерале?
— Вдигайте хората за поход.
— Слушам, сър! — Сержантът затича да предаде заповедта.
— „Генерале“ — повтори ухилено Ерик. — Манфред сигурно съжалява, че е изгонил своя мечемайстор.