Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Твърде много се притесняваш — каза Гутулф. — Това са женски истории. Елиас се нуждае от наследник. Бъди благодарен, че отговаряш на изискванията му за зет повече от мен. — Гутулф разкри зъбите си в подигравателна усмивка. — Аз щях да отида в Меремунд и да я върна тук. — Той насмешливо се поклони и се отдалечи с нехайна походка.
Още отдалеч в коридора тя позна, че това е Фенгболд и че е в отвратително настроение. Походката му — с размахани ръце, като младо момче, изгонено от масата за вечеря, и силното тракане на ботушите му по каменния под свидетелстваха за настроението му още преди да се е приближил.
Тя протегна ръка и дръпна Джейл за лакътя. Когато момичето вдигна опулените си очи, уверено, че е объркало нещо, Рейчъл й направи знак с очи към приближаващия се граф на Фолшайър.
— По-добре да преместиш тази кофа, момиче — каза тя и взе парцала от ръката на Джейл. Ведрото със сапунена вода стоеше в средата на коридора, точно на пътя на приближаващия се благородник.
— Побързай, глупаво момиче такова! — изсъска Рейчъл и в гласа й прозвуча тревога. Докато думите излизаха от устата й, Рейчъл разбра, че не е трябвало да ги произнася. Фенгболд ругаеше с изкривено от ярост лице. В бързината обърканата Джейл изпусна ведрото от хлъзгавите си мокри пръсти, то изкънтя в пода, сапунената пяна се разплиска, част от нея преля през ръба и се разля по коридора. Фенгболд, който вече беше до тях, стъпи точно в средата на образувалата се локва, за момент изгуби равновесие, хлъзна се, размаха ръце и се хвана за завесата на стената. Рейчъл гледаше безпомощно, изпълнена с ужасно предчувствие. Цяло щастие бе, че завесата издържа теглото на Фенгболд, докато той възстанови равновесието си. Въпреки това след миг тя се откъсна, плъзна се леко по стената и падна в сапунената локва.
Рейчъл хвърли поглед към зачервяващото се лице на графа и бързо се обърна към Джейл.
— Махай се, краво недодялана! Изчезвай! Веднага! — Джейл погледна безпомощно Фенгболд, обърна се и побягна; дебелият й задник унило се люшкаше зад нея.
— Върни се, пачавро! — изкрещя Фенгболд с трепереща от гняв челюст. Дългата му коса беше разпиляна пред лицето му. — Ще те науча аз… ще те науча аз тебе… за това… това…
Без да сваля очите си от графа, Рейчъл се наведе и вдигна намокрения край на завесата от водата. Беше невъзможно да я закачи отново; стоеше и я гледаше как капе. Фенгболд изрева:
— Виж! Виж ми само ботушите! Ще й прережа гърлото на тая мръсна кучка заради това! — Фенгболд се обърна към Рейчъл. — Как смееш да я отпращаш?
Рейчъл сведе очи, което не беше трудно, тъй като младият благородник стърчеше поне една стъпка над нея.
— Съжалявам, господарю — каза тя и страхът придаде на гласа й искрен и почтителен тон. — Тя е глупаво момиче, господарю, и ще бъде наказана за това, но аз съм управителка на камериерките и аз трябва да поема отговорността. Много, много съжалявам.
Фенгболд се вторачи в нея и очите му се свиха. После светкавично замахна и зашлеви Рейчъл през лицето. Тя вдигна ръка и я сложи върху червеното петно, което бързо се разширяваше, като локвата на пода.
— Тогава предай това на тази пачавра — изръмжа Фенгболд. — И ако още веднъж я срещна, кажи й, че ще й извия врата като на пиле. — Той злобно изгледа управителката на камериерките и тръгна по коридора, като оставяше лъскави мокри следи по каменния под.
В правото си беше да го направи, мислеше си Рейчъл по-късно, докато седеше на леглото си, притиснала навлажнена кърпа до горящата си буза. Джейл плачеше оттатък в спалнята на прислужничките. Рейчъл нямаше желание дори да й се скара, ала подутото й лице бе достатъчно, за да накара чувствителната простодушна девойка да избухне в сълзи.
„Милостиви Риап и Пелипа. По-добре да ме ударят още един път, отколкото да слушам цивренето й“.
Рейчъл се отпусна на твърдия дюшек — винаги държеше под него дъска, заради болния си гръб — и се зави презглава, за да не чува хлипането на Джейл. Увита в одеялото, чувстваше топлината на собствения си дъх в лицето си.
„Сигурно така се чувства прането във ведрото с гореща вода — помисли си тя, а после мислено се укори за такава глупава мисъл. — Вече си една стара, стара жена… стара и безполезна“. Внезапно усети сълзи в очите си — първите сълзи, откакто чу новините за Саймън.
„Просто съм много изморена. Понякога си мисля, че ще се отпусна, както си седя, и що падна като счупена метла в краката на тези млади чудовища, които се мотаят из моя замък и се отнасят с нас като с боклук, и най-вероятно ще ме изметат заедно с прахта. Толкова съм изморена… само ако… ако…“