Престолът от драконова кост

Елиас разтри слепоочията си и каза:

— Ще имаш достатъчно работа, и то скоро. Обещавам ти. Ох, главата ми! Короната наистина е тежко нещо, приятелю. Понякога ми се иска да я сваля и да се запилея нанякъде, както правехме толкова често някога с теб! Свободни приятели на път! — С тъжна усмивка кралят премести погледа си от Гутулф към своя съветник. — Свещенико, главата пак ме боли. Донеси ми вино, ако обичаш.

— Веднага, господарю! — Приратес се отдалечи към дъното на залата.

— Къде са личните ви прислужници, ваше величество? — попита Гутулф и си помисли, че кралят изглежда ужасно изтощен. Черните бакенбарди върху небръснатите му бузи контрастираха с бледата кожа. — И защо, ако мога да попитам, сте се затворили в тази студена пещера? Тук е по-студено, отколкото в черния задник на дявола, и освен това мирише на мухъл. Позволете ми да запаля огън в камината.

— Не. — Елиас го възпря с ръка. — Не искам топлина. Вече ми е топло. Приратес казва, че е от треската. Каквото и да е, студеният въздух ми се отразява добре. Течението е достатъчно силно, за да прогони застоялия въздух и лошото настроение.

Приратес се върна с чашата на краля. Елиас я пресуши на един дъх и изтри устни в ръкава си.

— Наистина голямо течение, ваше величество — усмихна се кисело Гутулф. — Е, кралю, вие… с Приратес… знаете по-добре и едва ли има какво да научите от един воин. Мога ли да направя нещо друго за вас?

— Мисля, че можеш, макар че задачата сигурно няма да ти се стори много приятна. Но първо ми кажи: върна ли се лорд Фенгболд?

Гутулф кимна.

— Говорих с него тази сутрин, господарю.

— Наредих да го повикат. — Елиас протегна чашата си за още вино и Приратес наклони каната, за да му налее. — Но след като си се видял с него, кажи ми сега: добри ли са новините, които носи?

— Страхувам се, че не, господарю. Шпионинът, който издирвате — помощникът на Моргенес, е все още на свобода.

— Дявол да го вземе! — Елиас се почеса между веждите. — Нали му дадох кучета? И опитен следотърсач?

— Да, ваше величество, и те все още търсят следата, ала за да сме справедливи към Фенгболд, трябва да ви кажа, че сте му възложили почти невъзможна задача.

Елиас се вторачи в него с присвити очи и за момент на Гутулф му се стори, че го гледа непознат. Чукването на каната в чашата разпръсна напрежението и Елиас се отпусна.

— Уви — каза той, — вероятно си прав. Трябва да внимавам да не си изкарам яда върху Фенгболд. Двамата с него… споделяме едно разочарование.

Гутулф кимна.

— Да, господарю. Бях много разтревожен, когато чух за болестта на дъщеря ви. Как е Мириамел?

Кралят хвърли поглед към Приратес, който свърши с наливането и се отдръпна.

— Много мило от твоя страна, че попита, Улф. Не смятаме, че е в опасност, но Приратес е сигурен, че морският въздух в Меремунд е най-сигурното лекарство срещу заболяването й. Все пак е жалко, че трябва да отложим сватбата. — Кралят надничаше в чашата си, сякаш тя беше отвор на кладенец, в който е изпуснал нещо ценно. Вятърът свистеше през отворените прозорци.