Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Уитбред се засмя.
— Мислех си за доктор Хорват.
Тя се изкиска.
— И на него му е хрумнало същото, нали? Да скриете своите жалки войни от миролюбивите сламкари. За да не ги шокирате. Споменах ли ти, че смотаняшката сонда сама по себе си е предизвикала война?
— Не. Изобщо не сте ни разказвали за вашите войни…
— Всъщност е било още по-ужасно. И сам можеш да се досетиш за проблема: кой да управлява изстрелващите лазери. Всяка господарка или господарска коалиция в крайна сметка ще използва лазерите, за да завладее повече територия за своя клан. Ако оръдията се ръководят от посреднички, някоя господарка ще им ги отнеме.
— И сте ги дали на първата, която ви е наредила да го направите, така ли? — Уитбред не можеше да повярва на ушите си.
— За Бога, Джонатан, не! Разбира се, че не. Само че посредничките не са добри тактици. Не можем да се справяме с батальони от воини.
— И все пак вие управлявате планетата…
— От името на господарите. Трябва. Когато господарите лично се срещат да водят преговори, винаги избухва война. Както и да е. Накрая управлението на оръдията получила коалиция от бели и техните дъщери били задържани като заложници на планетата. Всички те били доста стари и имали еднакъв брой деца. Посредничките ги излъгали за това от каква инерция се нуждае смотаняшката сонда. От гледна точка на господарите, кафяво-белите задействали лазерите пет години по-рано от необходимото. Хитро, а? Въпреки това…
— Какво?
— Коалицията успяла да задържи два лазера. При тях имало кафяви. Трябвало. Потър, ти си от системата, към която е била насочена сондата, нали? Твоите предци трябва да са оставили информация за мощността на лазерите.
— Били са достатъчно мощни, за да затъмнят Окото на Мърчисън. Заради тях дори се появила нова религия. После и в Империята избухнали войни…
— Били са достатъчно мощни и за да завладеят цивилизацията. В резултат този път колапсът настъпил по-рано и не сме се върнали чак към дивачество. Посредничките трябва да са го планирали така още от самото начало.
— Божичко! — промълви Уитбред. — Винаги ли постъпвате така?
— Как, Джонатан?
— Очаквате колапсът да настъпи всеки момент. И се възползвате от този факт.
— Всяко интелигентно същество би го направило. Всяко, освен Смотаняците. Мисля, че класически пример за синдрома на Смотаняка е онази машина на времето. Нали я видяхте в една от скулптурите?
— Да.
— Някаква историчка решила, че около двеста години преди нея е настъпил велик повратен момент. И че ако успеела да се намеси, цялата сламкарска история оттам нататък щяла да е мирна и идилична. Можете ли да повярвате? При това го доказала. Разполагала с дати, стари меморандуми, тайни договори…
— За какво събитие става дума?
— Имало една… императрица, много могъща господарка. Всичките й сестри били убити и тя наследила юрисдикцията над огромна територия. Майка й била убедила лекарите и посредничките да създадат хормон, който трябва да е бил нещо като вашите хапчета за контрол на раждаемостта. Той щял да стимулира тялото на господарката и да го заблуди, че е бременна. С взимането на големи дози тя щяла да стане мъжкар. Стерилен мъжкар. Когато майка й умряла, посредничките дали хормона на императрицата.
— Но в такъв случай вие имате хапчета против забременяване! — рече Уитбред. — С тях сте в състояние да ограничавате броя на населението…
— Така е решила и онази смотанячка. Е, използвали хормона в продължение на три ваши поколения. Стабилизирали броя на населението, да. Нямало много господари. Всички били миролюбиви. Междувременно, разбира се, на останалите континенти продължавала старата история. Другите господари се съюзили и нападнали територията на императрицата. Имали много воини — и много господари, които да ги контролират. И унищожили Империята. Според създателката на машината на времето, всичко можело да се уреди така, че Империята да контролира цялата планета. — Сламкарката на Джонатан презрително изсумтя. — Изобщо не се получило. Как ще убедиш господарките да станат стерилни мъжкари? Понякога все пак се случва, но кой би се съгласил да го направи преди да има деца? А хормонът действа само тогава.
— Господи!
— Да. Даже императрицата наистина да завладеела цялата планета и да стабилизирала броя на населението — помисли за това, Джонатан, единственият начин да се постигне е бездетните господари да предадат контрола на онези, които могат да се възпроизвеждат — астероидните цивилизации са щели да я нападнат.