Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

А после имаше нов кошмар, пак кълцане и удряне. Някой отсече ръба на щита му с удар на меч — трески боядисано дърво се разхвърчаха във въздуха. Няколко от собствените му удари попадаха на твърдо, но хаосът му попречи да разбере какво е ударил. Като видяха, че идва помощ, обкръжените троли и войници удвоиха усилията си и успяха да си проправят път, макар че най-малко един трол падна. Изпръсканият му с кръв овен изтръска от стремето си ботуша на мъртвия си господар, отскочи от трупа, прекоси езерото и като преследван от демони хукна на зигзаг и изчезна в потъмняващата мъгла. Уморените гвардейци, които нямаха по-голямо желание от Саймън и хората му да продължат битката, се биеха яростно, но отстъпваха, като се стараеха да привлекат Саймън и останалите към силите на Фенгболд. Накрая Саймън видя една пролука и извика на Сиски. С последен напън групата си проправи път и побягна към Сесуад'ра и очакващата я барикада.

Рогът на Джосуа изсвири отново и тролите — не повече от четиридесетина, отбеляза обезсърчено той — стигнаха високата стена от дървета в началото на планинския път. Много от останалите защитници на Сесуад'ра се скупчиха около тях — дори тези, които не бяха ранени, изглеждаха пребити и бледи като умиращи. Неколцина от тритингите на Хотвиг обаче пееха дрезгаво и Саймън видя, че един от тях е закачил нещо, което приличаше на две окървавени глави, на седлото си: те се клатушкаха при всяка крачка на коня.

Огромно облекчение прониза Саймън, когато видя самия принц Джосуа застанал пред барикадата — размахваше Найдел и викаше на завръщащите се бойци. Беше свъсил вежди, но думите му бяха предназначени да ободряват.

— Браво, смелчаци — викаше той. — Накарахме ги да опитат вкуса на собствената си кръв. Показахме им зъбите си! Връщайте се, връщайте се — днес те няма вече да дойдат!

И отново, въпреки че студ беше сковал сърцето му като лед, Саймън изпита дълбока, пълна с обич преданост към Джосуа — но знаеше също, че на принца не му е останало да предложи нищо, освен ободряващи думи. Защитниците на Сесуад'ра почти бяха издържали срещу по-обучен и по-добре снабден противник, но трудно биха могли да отговорят на Фенгболд в пряка схватка — херцогът имаше три пъти повече хора от тях, а елементите на изненада, като железните шипове на Бинабик, бяха изчерпани. Оттук нататък войната щеше да е на изтощение и Саймън знаеше, че той е от губещата страна.

На леда зад тях гарваните вече бяха започнали да се хранят с падналите — подскачаха, кълвяха и шумно се караха. Полускрити от мъглата, птиците приличаха на мънички черни демони, дошли да злорадстват.

Защитниците на Сесуад'ра куцаха нагоре, като водеха запъхтените си коне. Макар че се чувстваше странно вцепенен, Саймън беше доволен, че са оцелели повече кануки, а не само онези, които със Сиски бяха извели от леда. Дребосъците тичаха наоколо да поздравят близките си с радостни викове, но се чуваха и скръбни вопли, когато тролите научаваха за загубите си.

Саймън се зарадва, когато видя Бинабик, застанал до Джосуа. Сиски също го видя, скочи от седлото на Саймън и хукна към годеника си. Двамата се прегърнаха край Джосуа, без да ги интересува нито принцът, нито никой.