![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Чичо ми казва истината — обади се по-млад мъж. — За нас Анабел е мъртва.
— Колко образно казано! — заяви инквизиторът. — Не се засягайте, ако смятам, че е нещо повече от израз.
По-младият мъж потръпна. Лицето на Феликс Блекторн не промени изражението си.
— Не би възразил срещу изпитание с Меча на смъртните, нали, Феликс? — попита инквизиторът. — Просто за да сме сигурни, че действително не знаеш къде се намира дъщеря ти.
— Върнахте ни я изтезавана и полуобезумяла — сопна се по-младият Блекторн. — Не ми казвай сега, че ви е грижа за съдбата й.
— Не бе наранена повече, отколкото би могъл да пострада който и да било ловец на сенки в битка — заяви инквизиторът. — Ала смъртта е нещо друго. А и Железните сестри питат за нея.
— Може ли да кажа нещо? — обади се друг от мъжете; имаше тъмна коса и аристократичен вид.
Инквизиторът кимна.
— Откакто Анабел Блекторн замина, за да се присъедини към Железните сестри, Малкълм Фейд се превърна в истински съюзник на нефилимите. Един от онези редки магьосници, за които можем да разчитаме, че са на наша страна и които са незаменими в битка.
— Накъде биеш, Херондейл?
— Ако не вярва, че неговата любима го е напуснала, да го наречем, доброволно, или ако научи, че тя е пострадала, не смятам, че ще продължи да ни бъде толкова полезен.
— Железните сестри не напускат Цитаделата, за да клюкарстват — намеси се друг мъж, с тясно като на пор лице. — Ако обсъждането на съдбата на злощастната Анабел спре дотук, нищо от казаното няма да стигне по-далеч. В крайна сметка, възможно е да е избягала на път за там или да е станала жертва на демон, или на крайпътни разбойници. Възможно е никога да не узнаем истината.
Инквизиторът потропа с пръсти по облегалката на стола си. Беше впил поглед във Феликс Блекторн, изпод полупритворени клепачи; Кит нямаше представа какво мисли. Най-сетне той заяви:
— Дяволски си хитър, Феликс, да въвлечеш приятелите си във всичко това. Наясно си, че не бих могъл да накажа всички ви, без това да доведе до хаос. И имате право за Фейд. Близо до Сколоманса избухнаха размирици сред демоните и се нуждаем от него. — Той разпери ръце. — Много добре. Повече няма да го обсъждаме.
По лицето на Феликс Блекторн се разля облекчение, примесено със странна горчилка.
— Благодаря ти. Благодаря, инквизитор Диърборн.
Образът се сви, докато не се превърна в черна точка и не изчезна.
За миг Кит остана да седи напълно неподвижен. Чу как Ливи и Тай казаха нещо забързано и как Шейд им отговори: Да, това бе истински спомен; не, невъзможно бе да се разбере на кого принадлежи. Вероятно бе на двеста години. Споменаването на инквизитор Диърборн очевидно ги беше развълнувало. Ала умът на Кит се беше вкопчил в една дума, като парче плат, закачило се на кукичка.
Херондейл.
Един от онези ужасни мъже бе негов предшественик. Членове на родовете Херондейл, Диърборн и Блекторн заедно бяха прикрили изтезаването и убийството на млада жена, чието единствено престъпление бе, че се беше влюбила в магьосник. Едно бе да си мисли, че е от една кръв с Джейс, когото всички като че ли обожаваха и който като че ли се справяше превъзходно с всичко. За Херондейловци говореха така, сякаш бяха кралски особи, спасяващи света.
А после си спомни думите на Артър. Какъв Херондейл ще излезе от теб? — прошепна Артър. — Уилям или Тобаяс? Стивън или Джейс? Красив, жесток или двете?
— Рук! — Предната част на шатрата се разтресе. — Кит Рук, излез веднага!
Разговорът в шатрата секна. Кит примига: той не беше Кит Рук, той беше Кристофър Херондейл, той беше…
Изправи се несигурно на крака. Ливи и Тай скочиха след него, като Тай се забави само колкото да пъхне кристала в джоба си.
— Кит, недей… — Ливи опита да го спре, ала Кит вече си беше проправил път навън.
Някой го викаше с истинското му име… а може би то не беше истинското… но все пак беше част от него, която не можеше да отрече. Излезе със залитане на пътеката отвън.
Пред него стоеше Барнабас Хейл, скръстил ръце на гърдите си, а люспестата му кожа проблясваше болезнено бледа на светлината на факлите. Зад него бяха застанали група върколаци: едри, мускулести мъже и жени в черни кожени дрехи и гривни с шипове. По ръцете на мнозина имаше и железни боксове.
— Е, малки Рук — заяви Барнабас и змийският му език се показа, когато се ухили широко. — Какви са тези приказки, които чувам, че си се преструвал, че си тук по моя заръка?