Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 274
Перейти на страницу:

19

МРАЧНИТЕ ДЪБРАВИ

— Казах ти да стоиш далече от Пазара на сенките, Рук — заяви Барнабас. — Има ли причина да не ме послушаш? Липса на уважение към мен или към долноземците като цяло?

Беше започнала да се събира тълпа, любопитна смесица от ехидно подсмихващи се вампири, широко ухилени върколаци и магьосници с предпазливи изражения.

— Каза ми да стоя надалеч от Пазара в Лос Анджелис — изтъкна Кит, — не от всички Пазари на сенките по света. Нямаш тази власт и влияние, Хейл, и единствено собственикът на този Пазар може да реши дали да си отида, или да остана.

— Това съм аз. — Гласът принадлежеше на Хипатия, гладкото й лице беше напълно безизразно.

— Мислех, че си само съсобственичка — каза Кит.

— То е достатъчно. И внимавай с безочието. Не ми харесва да ме лъжат, дете. Както не ми харесва и това, че доведе двама нефилими със себе си.

Множеството ахна. Кит потръпна вътрешно. Нещата не се развиваха добре за тях.

— Те не подкрепят Студения мир.

— Гласуваха ли против него? — обади се магьосница, около чиято шия растеше обръч от шипове.

— Бяхме едва на десет години — заяви Ливи. — Бяхме прекалено малки.

— Деца — изсъска мъжът, застанал зад сергията с феите в клетки. Трудно бе да се каже дали го изрече с изненада, презрение или глад.

— О, той не просто е довел нефилими със себе си — обясни Барнабас със змийската си усмивка. — Сам той е един от тях. Нефилимски шпионин.

— Какво ще правим? — прошепна Тай. Двамата бяха застанали толкова плътно от двете му страни, че Кит не бе в състояние да помръдне ръце.

— Извадете оръжията си — нареди той. — И се опитайте да измислите начин да избягаме.

Трябваше да им отдаде заслуженото, никой от тях дори не си пое по-рязко дъх. Ръцете им мигновено се спуснаха надолу, в периферията на зрението му.

— Това е лъжа — заяви той. — Баща ми е Джони Рук.

— А майка ти? — разнесе се дълбокият глас на Шейд зад тях. Зад него също се беше събрала тълпа — не можеха да побегнат натам.

— Не знам — процеди Кит през зъби. За негова изненада, Хипатия повдигна вежди, сякаш й беше известно нещо, което той не знаеше. — И това няма значение… не сме дошли, за да ви навредим или шпионираме. Нуждаехме се от помощта на магьосник.

— Ала нефилимите си имат свои опитомени магьосници — каза Барнабас, — готови да предадат долноземците, за да се докопат до парите в джобовете на Клейва. Макар че след онова, което сторихте с Малкълм…

— Малкълм? — Хипатия се изпъна. — Това са децата Блекторн? Онези, които са отговорни за смъртта му?

— Той умря само наполовина — заяви Тай. — Завърна се от морето като морски демон, за известно време. Е, сега очевидно е мъртъв — добави, сякаш си беше дал сметка, че е казал нещо, което не е трябвало.

— Ето защо Шерлок Холмс оставя Уотсън да говори — изсъска Кит тихичко.

— Холмс никога не оставя Уотсън да говори — сопна се Тай. — Уотсън е неговото подкрепление.

— Аз не съм ничие подкрепление — заяви Кит и извади от джоба си нож. — Чу как откъм върколаците се разнесе подигравателен смях при вида на жалките му размери, но това не го смути. — Както казах, дойдохме тук, за да поговорим най-миролюбиво с някой магьосник, а после да си отидем. Аз израснах на Пазара на сенките. Не тая лоши чувства към тях, също като моите спътници. Но ако ни нападнете, ще се отбраняваме. А после ще дойдат и други нефилими, за да отмъстят за нас. И за какво? Каква полза от това?

— Момчето има право — обади се Шейд. — Подобна война не е от полза за никого.

Барнабас не му обърна внимание. В очите му грееше фанатичен пламък.

— Има обаче полза от това да превърнеш някого в пример за назидание — заяви той. — Нека нефилимите научат какво е да откриеш безжизнените тела на децата си пред входната си врата, без надежда за правосъдие или разплата.

— Не го правете… — започна Ливи.

— Довършете ги — нареди Барнабас и глутницата му върколаци, както и тълпата зяпачи, се нахвърлиха отгоре им.

* * *

Навън светлините на Полперо грееха като звезди на фона на тъмните хълмове. Звукът на морето достигаше до тях, тихата мелодия на вълните, които идваха и се отдръпваха, приспивната песен на света.

Тя определено подейства на Ема. Въпреки усилията на Джулиън с чая, тя бе заспала пред камината, свита като котка, а дневникът на Малкълм беше отворен до нея.

Преди да заспи, му беше чела на глас. От самото начало на дневниците, когато бяха открили Малкълм самичък, объркано дете, което не помнеше родителите си и нямаше представа какво е магьосник. Семейство Блекторн го бяха приели при себе си, доколкото Джулиън можа да прецени, защото смятаха, че един магьосник би могъл да им е от полза, магьосник, когото да подчинят на волята си и контролират. Бяха му обяснили какво представлява истинската му природа, при това — не особено деликатно.

1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)