Виелица на сенките [bg]

Бум-м-м! Бум-м-м! Бум-м-м! — едва доловимо се чуваха барабаните на орките.

— Така, няма да мине час и ще ни настигнат, милорд! — сега вече не издържа търпеливият Змиорка.

— Ой! — изписка Кли-кли и закри очи с ръце.

Фенерджията витиевато изруга. Всички останали се взряха в това, което правеше Гло-гло. А имаше какво да се види! Гоблинът беше завършил заклинанието си и всички листа, докъдето поглед стигаше, се откъснаха от дърветата и увиснаха във въздуха. После към висящите във въздуха се присъединиха и всички листа, които до този момент спокойно си лежаха на земята. А след това се случи и нещо още по-странно — сякаш хиляди ръце започнаха да разкъсват нещастните листа и не се успокоиха, докато всеки лист не се превърна в стотици малки парченца. Миг — и гората се изпълни със заплашително жужене, издавано от хилядите крила на създанията, появили се от парченцата листа. Над гората увисна плътен, тъмен, полюшващ се жив облак. И тогава всяко парченце от този огромен и необятен облак започна да расте и растеше дотогава, докато не достигна размера на голям юмрук.

— Спасете ни, богове! — опита се да надвика жуженето Халас.

— Няма да ни спасят! — извика Змиорката.

Тогава гоблинът махна с ръка в посоката, от която се чуваха барабаните, и облакът магически пчели се устреми натам. Бяха стотици хиляди и наистина изглеждаха много страшно. Една от пчелите се откъсна от облака и полетя към нас. Увисна на три ярда над нас и аз много добре видях сияещите й в сребристо безчувствени очи, мъхнатото жълто-черно тяло и страховитото виолетово жило. Пчелата погледна към замръзналата ни група и видимо удовлетворена от видяното, полетя да догони сестрите си.

Размърдахме се чак когато жуженето им стихна в далечината.

— Да му се не видят и листата! — промърмори Халас, поглеждайки притеснено към Гло-гло.

— Радвам се, че ти хареса, гноме — Гло-гло, уморено мръщейки се, приближи към нас. — Цяла седмица подготвях това заклинание, така че и на самия мен ми беше интересно да видя какво ще се получи. Сега трябва да си почина половин час. Няма закъде да бързате — Първите ще бъдат прекалено заети, за да мислят за нас. Ще убиват моите хвъркати, шаманите на Първите също неслучайно ги наричат шамани. Ще се усетят до петнайсетина секунди след като видят какво ги е нападнало, но докато ги неутрализират, гарантирам поне триста трупа сред орките.

Цифрата впечатляваше, както впрочем и самото заклинание.

— Гноме, имаш ли вода?

Халас припряно протегна манерката си към Гло-гло. Той отпи, върна я обратно и каза:

— Това е, поразходете се половин час под дъждеца, а аз тук ще седна под дървото да посъбера сили.

Еграсса отново се съгласи с гоблина и ние се отдръпнахме, оставяйки шамана сам. Без листа гората беше странно гола и това я направеше още по-студена.

— Видя ли това? — шокирано се обърна Делер към Фенерджията.