![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— А ти? Не бих си разменил мястото с орките за никакви обещания на Сагра.
— Казах ви, че това е САМИЯТ Гло-гло! — направи ужасни очи Кли-кли. — А вие, тъпаци, не ме слушахте! Кажете благодаря, че не ви е превърнал в червеи!
Халас уплашено погледна към гоблина. Гло-гло седеше със затворени очи и изглежда спеше.
— Това е много силен шаман. Най-силният, който съм виждал. За да се създаде Пчелно възмездие, на нас ще ни трябват пет от десетте най-силни елфски шамана! — тихо каза елфът на милорд Алистан.
Графът, както винаги, мълчаливо кимна и седна под най-близкия клен.
— Мисля, че няма да загубим нищо, ако го изчакаме да дойде на себе си.
— Забелязахте ли, че барабаните млъкнаха? — обади се изпод качулката си шутът.
Ние се заслушахме. Наистина, в Заграбия властваше пълна тишина, само потокът предпазливо ромолеше, стараейки се да не привлече вниманието на великия шаман. В мен постепенно започна да се оформя една много интересна мисъл. Ако предположим, че…
— … Стига де, Гарет! — гласът на Кли-кли ме изтръгна от унеса. — Разбира се, не чу нищо от това, което ти казах, нали?
Гоблинът стоеше с ръце на кръста.
— А? Прости ми, Кли-кли. Замислих се.
Шутът въздъхна и отново ме попита:
— Къде е арбалетът ти? Орките ли го взеха?
— Не, оставих го в Храд Спайн.
— Ще разкажеш ли как беше там?
— Не сега. Може би малко по-късно.
— Разбирам — въздъхна Кли-кли и спря да ме тормози с въпроси.
— Трудно ли беше, Гарет? — съчувствено попита Халас.
— Да.
— Но ти направи всичко, което ти поръча кралят. Браво, Гарет. Радвам се, че сбърках за теб — неочаквано се обади капитанът на гвардията.
— Благодаря, милорд Алистан.
Издърпах качулката и подложих лицето си под струите на отново усилилия се дъжд. Някой тихо възкликна.
— Какво е станало с косата ти, Гарет? — попита Змиорката.
— Какво да е станало?
Кли-кли бързо извади малко огледало от един от джобовете си и ми го подаде. В него видях, че слепоочията ми са напълно сиви.
Глава 15
Шаман и шут
За щастие, никой не започна да ме тормози с въпросите си и следващите десетина минути се разхождах абсолютно сам покрай потока. Трябваше да се поуспокоя малко и да помисля, а сивата коса на слепоочията беше нищо, главното беше, че главата ми остана цяла. После, когато изплъзващата се през цялото време идея се оформи окончателно, аз се отдалечих от потока и тръгнах право към седналия под дървото Гло-гло. Халас ме изпрати с поглед, но не каза нищо, както, впрочем, и останалите. Приближих до Гло-гло и приклекнах до него. Старият шаман дори не благоволи да отвори очи. Дали спеше?
— Искаш да попиташ нещо ли, момчето ми? — неочаквано заговори Гло-гло.
— Да.
— Не обръщай внимание, че съм затворил очи. Слушам те.
— Чудя се защо гоблините гинат под мечовете на хората и ятаганите на орките, след като владеят заклинания с такава мощ?
— Наистина ли мислиш, че вашите историци ще се решат да кажат истината? — криво се усмихна гоблинът. — Ние не сме овце, Гарет. Ние загивахме, но вземахме със себе си много врагове.
— Тоест…
— Тоест не вярвай на историите, че гоблините са беззащитно племе. Да, ние сме малки на ръст, но нашето шаманство е най-близо до Кронк-а-Мор и ние скъпо продаваме живота си. Знаещ ли защо хората изведнъж, без никаква причина, започнаха да ни изтребват?
— Ами… — проточих аз, не смеейки да продължа.
— Не, не защото имаме страшни муцуни, макар че ще замълча за вашите физиономии. И не защото сте решили, че сме съюзници на орките. Всичко е много по-просто и по-сложно. Ние владеем почти изначалната магия и по-точно бойното й приложение, и нашите знания не даваха покой на вашия Орден, затова те бяха готови на всичко, само и само да се сдобият с нашето шаманство и нашите книги. Естествено, ние не искахме да ги споделяме — това знание не е за хората — и в резултат на това Орденът не се успокои, докато почти не ни унищожи. Или по-точно, докато хората не загубиха над сто хиляди души в нашите гори. Не се учудвай, че не си чувал нищо за това. Никой не е чувал. Това са истории от миналото, а Орденът никога не говори за своите поражения — гоблинът още веднъж се усмихна и отвори очи.
— Но…
— А при гоблините това не е тайна. Ние винаги с радост си спомняме как натрихме носовете на вашите магьосници и войници. Сега не идват при нас, а и ние не бързаме да излизаме от гората. Ние си имаме наши си работи, вие — ваши си. Отговорих ли на въпроса ти?