Републиката на крадците [bg]

— О! — възкликна Сабета.

— Ако ще ставам адвокат тъкмо на съперника, който бъдещият ми шурей славно мрази, със сигурност можете да си представите, че ефекта, който това би оказало върху семейните ни отношения, може да бъда единствено… смразяващ.

— Можете ли да ни препоръчате някой с противоположните интереси? — попита Локи.

— В Еспара има още петима адвокати — каза Салвард, — но никой от тях няма да поеме случая. Разберете, ако не се женех, с удоволствие щях да се съглася. Обожавам да ядосвам съдиите и поемам случаите и на най-долнопробните и трудни клиенти. Наистина. Колегите ми обаче предпочитат да печелят делата си, а това дело не може да бъде спечелено.

— Но извиненията, които току-що изложихте…

— Възможно е ситуацията да се смекчи… Положително знаете, че хората с по-скъпоценна кръв не са създали закони, според които могат да приемат обиди от по-нискостоящите от тях. Няма да цитирам закона, ще се моля за милост! Ще разтягам локуми за бедстващи приятели и деца. Но понеже не искам да направя тези неща, делото на Монкрейн ще продължи колкото нашия разговор.

— Имаме ли някакви други възможности? — попита Локи.

— Обърнете се към трупата на Басанти — тихо предложи Салвард. — Във „Венчето на Колумбина“, на север, в Сивия сектор. Там пият. Мога да ви спомена на Амилин. Ще ви намерят работа дори ако ще е да бъдете копиеносци. Не се свързвайте с Монкрейн.

— Много сте любезен — каза Сабета, — но ако искахме да бъдем част от пейзажа, щяхме да си останем вкъщи. При „Монкрейн“ можем да си избираме роли, а в една уредена трупа дълго време ще ни държат настрани.

Салвард отново си дръпна поред от лулите, после разтърка очи.

— Предполагам, че няма как да се противопоставя на вашата амбиция дори ако накрая има сълзи. Но няма начин Монкрейн да се измъкне от капана, деца. Не и ако не се случат две чудеса.

— Чудеса ли? — поинтересува се Локи. — Ние си падаме по чудесата. Какви именно?

— На първо място, графиня Антония може да го амнистира. Разрешено ѝ е да прави каквото си пожелае. Но тя няма да го спаси. Монкрейн е далече от благоволението ѝ. Пък и във всеки случай напоследък тя се интересува повече от съветите на сомелиера си, отколкото от Тайния съвет.

— Друго?

— Благородникът, когото Монкрейн е нападнал, може лично да му опрости извършеното, като откаже да внесе оплакване в съда. Делото няма да се гледа. Но аз съм сигурен, че знаете колко много хората със синя кръв обичат да показват слабост пред ближните си.

— Така е — каза Локи. — Адова работа! А ще можем ли поне да говорим с Монкрейн?

— По този въпрос ще предложа нещо по-добро — каза Салвард. — На всеки, който има кръвни или търговски връзки с един затворник, може да бъде разрешена една аудиенция преди процеса. Говорете каквото си искате, само не се опитвайте да му доставите нещо. Ако ви хванат, ще си поделите присъдата.