Драконите на изчезналата луна [bg]

Драконът се спускаше с такава бързина, че от жилещия вятър очите на минотавъра се напълниха със сълзи. Колкото и да опитваше, не успяваше да ги държи отворени освен за миг или два, колкото да разбере какво се случва. Малис се бе превърнала в червеникаво петно. Сълзите изпълваха очите му, ала така и не получаваха шанса да паднат, понеже вятърът моментално ги отнасяше.

Бръснач не намаляваше скоростта. И въпреки вятъра в очите усещането за Галдар бе съвсем същото, каквото бе изпитал и по време на първото си сражение. Минотавърът стисна още по-здраво копието и го насочи напред. Помисли си, че Бръснач вероятно възнамерява да се забие директно в Малис подобно на кораб в друг кораб и макар това да значеше сигурна смърт, той не изпитваше страх, абсолютно никакъв. Искаше да се изправи лице в лице със смъртта, да погуби звяра. Нищо друго нямаше значение.

Зачуди се дали и Мина, стиснала здраво драконовото копие, изпитва същото. Представи си как двамата загиват, погълнати в огън и кръв, и потъна в екзалтация.

Целта на Малистрикс беше Санкшън. Градът се намираше право пред нея. Виждаше насекомоподобните му жители, които тъкмо започваха да изпитват ужаса от мощта й. Малис не се боеше, че могат да я нападнат от въздуха, понеже не си и представяше, че някой — нито дори онази Мина — би бил достатъчно луд, за да се изправи срещу й на гърба на дракон. Така че, когато случайно вдигна поглед не поради друга причина, а за да се порадва на вида на красивото синьо небе, тя бе потресена до дъното на душата си, виждайки, че от там се спускат двамина ездачи.

Откритието я стресна дотам, че за момент си позволи да се усъмни в собствените си очи. И този момент едва не се оказа последният миг в живота й, понеже ездачите изведнъж нараснаха и връхлетяха още преди да е успяла да си поеме дъх. Едно инстинктивно лъжливо движение встрани успя да я спаси и изнесе встрани от пътя им. Атакуващите дракони летяха твърде бързо, за да успеят да променят посоката на полета си на секундата, тъй че просто профучаха край нея и започнаха да се издигат наново, като се виеха и подготвяха за следващото нападение.

Малис продължи да ги наблюдава, но не се реши незабавно да ги унищожи. Вместо това предпочете да изчака предпазливо, за да разбере какъв ще бъде следващият им ход. Нямаше нужда да прибързва. Трябваше само да изчака, докато драконовият страх, който тя по-добре от всеки друг по лицето на Крин умееше да използва, не накара жалките крилати създания да започнат да повръщат от ужас, след което да подвият опашки и да й обърнат гръб. Тогава просто щеше да се разправи с тях.