Детето на нощта [bg]

Шията му се изопна напред, челюстите захапаха мачта и я прекършиха. Стисна още веднъж и мачтата се стовари, повляк­ла платна и въжета. Ша-Каан се оттласна от палубата щом зър­на тичащи към него хора. Тези бяха магове. Затъркаляха се без­редно, когато корабът пак се разлюля тежко. Драконът спокой­но размаха криле и профуча към тях, челюстите му защрака­ха, задните му лапи одраха всичко по палубата, опашката му помете каквото ѝ се изпречи.

Мнозина не помръднаха повече, други немощно пълзяха с изпотрошени ръце и крака. Ша-Каан се издигна високо, над об­сега на всяко заклинание, и огледа стореното. Корабът остана без една мачта, хората тръпнеха от ужас, влачещите се във во­дата платна забавяха хода на морския съд. Това не стигаше.

Този път не се спусна прекалено ниско, а налетя отстрани. Усещаше първите болезнени убождания от заклинанията, с ко­ито го нападнаха отделни магове, но рязко забави полета си и стисна със задните си лапи средната мачта. Дървото се потро­ши в ноктите му. Нямаше как да стисне по-здраво, за да изт­ръгне мачтата, затова използва инерцията си, яростно размаха криле и корабът бавно се килна настрани.

Още заклинания поразяваха гърба му, непоносимата горе­щина и смразяващият студ прояждаха неговите съхнещи люс­пи. Заръмжа измъчено, метна се напред и мачтата се прекърши под огромната му тежест. Превъртя се към водата, пусна парчето и се гмурна надълбоко, за да угаси магическия огън. Изненада се, че хората успяха да му навредят толкова, и отно­во изпрати мислено предупреждение на другите двама от Люпилото. Изхвърча нагоре и се взря в кораба. Мачтата бе изкър­тила голямо парче от палубата, в корпуса зееше дупка. Кора­бът беше обречен. Време беше да си избере друга цел.

Закръжи и призова двамата при себе си. Под тях два кораба потъваха, но нападнатият от Хин-Каан още се държеше на повър­хността, а раненото крило на младия дракон бе много по-зле.

„Хин, тази битка завърши за теб. Можеш да се спуснеш на някой от островите. Трябва да си починеш.“

„Не, стига да не ми заповядаш. Още мога да летя.“

Ша-Каан въздъхна.

„Нищо няма да ти заповядам, но искам да живееш. Сега ще бъдат подготвени, а ние тепърва трябва да се постараем. Не рис­кувай.“

„Всички може би ще доживеем да видим Бешара, но само ако попречим на тези врагове.“

Старият дракон не възрази.

„Объркахме флота, не плават в желаната от тях посока. Се­га да ги ударим кораб по кораб. Нос, заеми се с мачтите отпред, за мен са рулевата палуба и задната мачта. Хин, разбий руля отзад и им се изплъзни под вода. Следвайте ме.“

Ша-Каан за трети път полетя надолу. Насочи с рев двамата към непокътнат кораб, който се връщаше към първоначалния курс. Стрелнаха се заклинания. Край него съскаха кълба от пламъци, студени струи закачаха краищата на крилете му и смразяваха ве­ни и мастни жлези. Той кривна мигновено, за да подложи гърба си, и връхлетя отляво. Челюстите му разнебитиха рулевата палу­ба и отнесоха щурвала, рулевия и компаса. Ша-Каан изплю как­вото бе заседнало между зъбите му и се зарея над водата.