Нови римски разкази [bg]

Най-после влязох във владение на капитала, оставен ми от татко, и реших да инвестирам в нещо, което ще ми носи определен доход. Едни ми предлагаха нов магазин, освен наличния за домакински електроуреди на Корсо Виторио; други - имение под Фраскати; трети - камион с ремарке за транспорт на плодове. За мое нещастие Матилде имаше идея: „Американците са побъркани на тема стария Рим. Купи апартамент в онази част, подреди го с няколко парцала и ще видиш дали няма веднага да го наеме някой американец.“ Приех идеята и след известно търсене открих един на последния етаж на Виа дей Коронари. Цена: три милиона; стаи: пет. Стар и мръсен, с тоалетна, от която да те досрамее, и кухня - черна, без електричество или газ, в която се готви на въглища с много духане. Вярно, от едно балконче се откриваше панорама над покривите с обичайните котки, скъсани обуща и пробити нощни гърнета, изхвърлени по керемидите. На Матилде казах:

На американците ще им хареса този изглед, не споря, ала аз не бих стоял там и един ден.

Междувременно обаче, щом изповядахме покупко-продажбата, възникнаха обичайните проблеми в старите сгради. Да не говорим за стръмната стълба, тъмна и влажна - беше обща и аз не можех да направя нищо - но вътре в апартамента, пак по волята на Матилде, станала вече взискателна, се наложи да направя подобрения: модерна баня, кухня - също, избелване, боядисване, нови подове и дограми. Така от три милиона разходът стана почти четири, заедно с данъците и сметката при нотариуса. Оставаха мебелите. Вярно, Матилде беше споменала за „четири парцала“, но известно е какви са жените: на практика „четирите парцала“ се превърнаха в столова от шлифовано дърво, махагонова спалня, венецианска гостна и толкова други необходими дреболии. Разходът нарасна още и то с повече от милион.

Добре или зле, инвестицията я бях направил; оставаше да се намери американец. По случайност веднага попаднах на него и се оказа американка. Казваше се Lee - на английски се произнася Ли, както ние, италианците, казваме тук. Тази американка беше хубава трийсетинагодишна жена, висока и добре сложена, много приличаше на кукла, донякъде поради неподвижното учудено изражение на лицето, с големи сини, широко отворени очи, сякаш направени да гледат само в една посока и само в нея, все едно са от стъкло, донякъде поради стила и на носене: като кукла, с къса черна плитка около врата и широки поли, от които се подаваха тънки крака. Ли дойде, огледа апартамента и след като се възхити от изгледа на покривите, обяви, че го наема.