Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Загубих я от поглед. Понякога ми се струваше, че я виждам в градинките около гарата, но винаги беше измама: толкова момичета по онова време носеха черна блуза и зелена пола като нея. Междувременно си намерих друга работа: втори шофьор на фургон, който обикаля селата в Лацио с мостри на фирма за домакински артикули.
По време на тези обиколки веднъж, естествено, попаднахме в Кампаняно, разположено на Виа Фламиния. Не е голямо; само името е цяла програма: две редици къщи и черни сгради, а отзад зелени поля. Тогава си спомних Друзила и потърсих кръчмата. Представляваше мрачно помещение, масите дялани с брадва, стените потъмнели, столовете сламени. Но през прозореца се виждаха ниви с маслинени дървета и лозя. Седяхме в полумрака. Неочаквано един добре познат глас ме накара да подскоча:
- Само умрелите не се срещат рано или късно.
Беше Друзила с престилка на миячка, завързана в талията. Усмихваше се с белите си зъби на диво животно:
- Виждаш ли какъв е животът. В Рим ми сервираше ти, в Кампаняно ще ти сервирам аз.
Поднесе ни каквото имаше: спагети със сос, малко цвекло и пиле, твърдо като камък. После седна при нас и ми разказа края на своята история. След онази сцена не отишла повече в кафе-бар „Сабатучи“, но продължила да води обичайния си живот, изхранвайки се на аванта с кафе с мляко, сладкиши и пица. Един ден обаче попаднала на някакъв грубиян, който не преглътнал приказката за среща на другия ден. Било вечер и той карал с повече от сто километра в час извън Рим, по Фламиния. Стигнали в открито поле, той и направил обичайното подмятане, тя отказала и след кратко боричкане безцеремонно я изхвърлил от колата толкова нелюбезно, че тя паднала върху ограда от сливови дървета и си издраскала лицето и ръцете. Той заминал и я оставил там, на главния път в тъмното. По случайност това станало на десетина километра от Кампаняно. Тя нямала нищо в Рим, черната блуза и зелената пола, целият и гардероб, били на нея. Така куцукайки, ближейки си драскотините, крачка по крачка стигнала в Кампаняно и останала там. Но ще повярвате ли? В заключение ми сподели:
- Намеря ли начин да се върна в Рим, ще го сторя.
- Но защо?
- В Рим, ако не друго, има толкова светлини, когато вечер се разхождаме по улиците.
КРАКАТА НА МЕБЕЛИТЕ
Най-после влязох във владение на капитала, оставен ми от татко, и реших да инвестирам в нещо, което ще ми носи определен доход. Едни ми предлагаха нов магазин, освен наличния за домакински електроуреди на Корсо Виторио; други - имение под Фраскати; трети - камион с ремарке за транспорт на плодове. За мое нещастие Матилде имаше идея: „Американците са побъркани на тема стария Рим. Купи апартамент в онази част, подреди го с няколко парцала и ще видиш дали няма веднага да го наеме някой американец.“ Приех идеята и след известно търсене открих един на последния етаж на Виа дей Коронари. Цена: три милиона; стаи: пет. Стар и мръсен, с тоалетна, от която да те досрамее, и кухня - черна, без електричество или газ, в която се готви на въглища с много духане. Вярно, от едно балконче се откриваше панорама над покривите с обичайните котки, скъсани обуща и пробити нощни гърнета, изхвърлени по керемидите. На Матилде казах:
На американците ще им хареса този изглед, не споря, ала аз не бих стоял там и един ден.
Междувременно обаче, щом изповядахме покупко-продажбата, възникнаха обичайните проблеми в старите сгради. Да не говорим за стръмната стълба, тъмна и влажна - беше обща и аз не можех да направя нищо - но вътре в апартамента, пак по волята на Матилде, станала вече взискателна, се наложи да направя подобрения: модерна баня, кухня - също, избелване, боядисване, нови подове и дограми. Така от три милиона разходът стана почти четири, заедно с данъците и сметката при нотариуса. Оставаха мебелите. Вярно, Матилде беше споменала за „четири парцала“, но известно е какви са жените: на практика „четирите парцала“ се превърнаха в столова от шлифовано дърво, махагонова спалня, венецианска гостна и толкова други необходими дреболии. Разходът нарасна още и то с повече от милион.
Добре или зле, инвестицията я бях направил; оставаше да се намери американец. По случайност веднага попаднах на него и се оказа американка. Казваше се Lee - на английски се произнася Ли, както ние, италианците, казваме тук. Тази американка беше хубава трийсетинагодишна жена, висока и добре сложена, много приличаше на кукла, донякъде поради неподвижното учудено изражение на лицето, с големи сини, широко отворени очи, сякаш направени да гледат само в една посока и само в нея, все едно са от стъкло, донякъде поради стила и на носене: като кукла, с къса черна плитка около врата и широки поли, от които се подаваха тънки крака. Ли дойде, огледа апартамента и след като се възхити от изгледа на покривите, обяви, че го наема.