Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 286
Перейти на страницу:

Това е далеч по – лесно да се каже, отколкото да се направи. Според Бери европейските колониални служители приемат за даденост, „че африканските общности се състоят от взаимноизключващи се социо – културни единици – племена, селища, родствени групи, – чиито обичаи и структури не са се променили особено с течение на времето“. Това определение е подходящо за някои региони в Африка като Северна Нигерия (от която Лугард има личен опит), чиито мюсюлмански емирства действително имат писани закони и утвърдени административни системи. Но не върши работа за по – голямата част от Африка, където племенните идентичности се припокриват и непрекъснато се променят. В много региони колониалните служители са принудени да намерят племенен „вожд“, на когото да делегират власт, и в такива случаи сами го създават, понякога просто като повишават прислужника или помощника на областния администратор. Убедени, че „всеки африканец принадлежи на племе“, колониалните власти сами създават племена там, където такива не съществуват, „изграждайки смесени етнически обединения, за да създадат „по – чисти“ племенни идентичности като основа за племенна власт“.

Терънс Рейнджър изтъква, че подобно „изобретяване на традиции“ се дължи на дълбоко неразбиране на африканското общество:

Сравнявайки европейските неотрадиции с обичайните в Африка, белите със сигурност сравняват различното с различно. Европейските изобретени традиции се отличават със своята скованост. Те са строги правила и процедури като съвременните обреди при коронация. Те вдъхват увереност, защото са неизменни в период на постоянни промени...

Почти всички скорошни проучвания на предколониална Африка от XIX в. подчертават, че повечето африканци не са представители на една – единствена „племенна“ идентичност, а приемат множество идентичности – в един момент са поданици на този вожд, в друг момент са членове на онзи култ, в трети са част от еди – кой си клан, а в четвърти новопокръстени членове на някоя професионална гилдия.

Следователно целта на непрякото управление не е модернизиране на коренните институции, а утвърждаване на въображаеми властови отношения.

Махмуд Мамдани стига по – далече с обвинението, че тираничният постколониален Голям мъж до голяма степен е продукт на „децентрализирания деспотизъм“ на непрякото управление. Британците имат две дългосрочни икономически цели, които непрякото управление трябва да постигне. Първата е трансформирането на традиционното земеползване в модерни имуществени права, което е в интерес на комерсиалното земеделие и на белите заселници. Модерните имуществени права са формални и свободно прехвърляеми между физически или юридически лица, които извършват дейност като физически лица. Традиционното земеползване е сложна неформална система на частни имуществени права, понякога погрешно разглеждана като комунална в смисъла на комунистически колхоз[56]. Традиционното обичайно земеползване е тясно свързано с родствената система и Стриктно съблюдава родствените задължения, според които собствениците обикновено не разполагат с правото да прехвърлят своята поземлена собственост. Вождът по – специално няма никакво право да отчуждава или прехвърля земя. Макар обичайно земевладение в този смисъл да е съществувало във варварска Европа, утвърдените през Европейското средновековие феодални имуществени права са по – модерни, в смисъл че са формални, договорни и индивидуални. Следователно преминаването от традиционна към модерна система на земевладение е много по – революционно от прехода от феодално към модерно земевладение в Европа, тъй като е свързано с големи промени във Властовата структура на родствените групи. Когато колониалните власти искат да закупят земя от местен земевладетел, не откриват такъв, който да има права да отчуждава имоти. Една от причините за създаването на длъжността на подчинения племенен вожд при непрякото управление е да му се даде властта на европейския феодал да отчуждава комунални имоти съобразно модерната система на имуществени права.

Втората причина за овластяване на местните вождове е да служат като бирници. Всички колониални управления налагат т.нар. капитация, или всеобщ налог, върху всеки мъж в колонията за увеличаване на приходите, така че колонията да плаща за собствената си администрация. Но тяхно задължение е и да накарат поданиците да плащат в брой, което да ги стимулира да излязат от горите и да се включат в кешовата икономика като работна ръка в европейското комерсиално земеделие. Така основната функция на новата местна власт е събирането на данъци, което се осъществява много по – ефективно с връчването на модерни оръжия и с подкрепата на колониалните войски. По този начин европейците налагат свои собствени модели на политическа власт в общества, организирани по съвършено различен начин.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)