Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Моите уважения, Бекстрьом, но не ми се вярва да е чак толкова зле — възрази Еноксон, докато оглеждаше униформата на Адолфсон под светлината на силна лампа — Зарежи тази работа, Енок — скастри го Бекстрьом със своя любезен маниер. — Има ли достатъчно кръв?
Да, ако кръвта по униформата действително е на Монсон и не се е смесила с друго вещество, чийто състав Енок не може да идентифицира, защото, подлагайки материята на лабораторен анализ, има опасност да замърси допълнително засъхналата кръв. Ако тези условия са изпълнени, има достатъчно количество кръв за ДНК анализ и за други изследвания, които да изяснят интересуващото ги в случая.
— Кога ще имаме резултати? — попита Бекстрьом.
Според Еноксон — в началото на следващата седмица, и то, при условие че не съществуват законови пречки, които напоследък оглавяват програмата. Според Бекстрьом обаче не можели да чакат толкова много — все пак според колегите от ГИПИ ставало въпрос за сериен убиец, а и полицията разполагала с ограничени ресурси да наблюдава заподозрения.
— Зарежи тази работа. Да не мислиш, че ще рискувам извергът да избие половината Векшо?
— Ще видя какво мога да направя — въздъхна Еноксон. — Ако им изпратим годна проба, може да ни дадат предварително заключение в рамките на едно денонощие. Но да не забравяме, че сега са почивни дни. Ти нямаше ли да си заминаваш за Стокхолм?
— Почивни дни ли? В момента издирваме убиец, Енок — процеди Бекстрьом. „Не мърдам оттук“, помисли си той.
— Щети се обадя след час — въздъхна Еноксон.
След като Бекстрьом отнесе униформата на Адолфсон, за да я обсъди насаме с Еноксон, Фон Есен и Адолфсон започнаха наблюдението на обекта, Бенгт Монсон. Първо помолиха млада полицайка от разузнаването да се обади на служебния телефон на Монсон и да попита за възможностите за финансиране на театрален проект, подготвян от млади жени с чуждестранен произход. Докато колежката им провеждаше този разговор, двамата паркираха цивилния си автомобил на разстояние от общинската сграда така, че да имат изглед към входа. След четвърт час колежката им се обади на мобилния на Фон Есен да докладва. Тя не само успяла да разговаря с Монсон; той дори звучал „страшно любезен“ и проявил „огромен интерес“ към проекта. Дори предложил да се срещнат веднага, за да го обсъдят на четири очи.
— Какво впечатление ти направи той? — поинтересува се Фон Есен.
— Загорял е. И то здраво. Сигурно искаше да провери дали съм толкова привлекателна, колкото предполага гласът ми. Обадете се, ако ви дотрябвам за друго — каза тя и се изкикоти.
„Само това липсваше“, помисли си Фон Есен.
— Какво каза малката Кайса? — полюбопитства Адолфсон, след като колегата му приключи с разговора.
— Май се е навила на Монсон.
— Че тя на кого не е навита? — отвърна Адолфсон и, кон знае защо, изведнъж се вкисна.
— Не чак на всички — възрази Фон Есен с невинно изражение. Беше присъствал на служебното парти преди два месеца.
Еноксон положи огромни усилия и накрая една колежка от Линшопинг се предаде и обеща да се заеме с анализа. Понеже и бездруго била дежурна през уикенда, щяла да намери време да изпълни молбата на Еноксон. Но можел да забрави за едното денонощие. Ако образецът от пробата пристигне до няколко часа, ако е годен за анализ и ако не се случи нищо непредвидено, Еноксон можел да разчита на резултат най-рано в неделя предобед. Най-късно — в неделя следобед.
След дълги увещания, обещания за допълнително възнаграждение и свободни дни, Еноксон успя да склони и един млад колега да измине двайсет мили и да занесе пробата до Линшопинг, макар че предстоеше уикенд. След като униформата на Адолфсон замина за Линшопинг, Еноксон си вдиша дълбоко три пъти и се обади на Бекстрьом. „Дано се отървем по-скоро от дребния дебелак“, помисли си той, макар да беше много миролюбив по природа.
— В неделя предобед — простена Бекстрьом. — Тези в Линшопинг работят ли въобще? Само аз ли бачкам в тази проклета система?
— Най-рано в неделя преди обяд — уточни Еноксон.
— Не съм глух — сопна се Бекстрьом и явно тресна слушалката, защото се появи сигнал за свободна линия.
„Толкова ли е трудно да кажеш едно обикновено «благодаря»?“, запита се Еноксон, докато набираше Улсон, за да го осведоми какво става. Все пак Улсон оглавяваше предварителното следствие, но — както неведнъж досега — се свърза с гласовата поща и му остави съобщение.