Убийството на Линда [bg]

Бенгт А. Монсон, А. вместо Аксел, изглеждаше привърженик на твърдите навици и постоянните ритуали, но в избора си на партньори проявяваше либерализъм и удивителна приспособимост. Съботната вечер започна точно като предната. Монсон първо се излегна на дивана да погледа телевизия, после проведе няколко телефонни разговора. В девет и половина отиде в кухнята да приготви редовния поднос с хляб и мезета, чинии, две високи чаши и картонена кутия с три литра бяло вино, явно останала от снощната му партньорка. „Хитрец! Гледа да не харчи много пари. Питам се кой ли му е подарил бутилката, която снощи изпиха с блондинката“, мислеше си Патрик Адолфсон. Все пак беше роден и отраснал в Смоланд40.

Половин час по-късно пред жилищната сграда се появи жена — брюнетка и значително по-млада от снощната блондинка. Това вероятно обясняваше защо дойде пеша, а не със собствен автомобил. Независимо от това, само пет минути по-късно тя седеше в дневната заедно с домакина си и снощната история се повтори.

— Нещо интересно? — попита Фон Есен, който седеше до кухненската маса и четеше „Свенска Дагбладет“ докато Адолфсон бе поел наблюдението на обекта.

— Брюнетка, около двайсетгодишна, значително по-надарена от блондинката — обобщи Адолфсон. — Освен това се е избръснала отдолу, но може да е заради жегата.

— Може ли да погледна? — Фон Есен стана от мястото си и най-безцеремонно дръпна бинокъла от ръцете на Адолфсон. — Изглежда ми по-простовата — заключи той.

— На Монсон явно косматките са му омръзнали — предположи Адолфсон.

— Братко, наистина си неизлечим романтик — въздъхна Фон Есен, върна му бинокъла и отново се зае с икономическите страници на вестника с надеждата инвестициите му на фондовия пазар скоро да му позволят да ремонтира течащите покриви, завещани му от родителите му.

— Как е хавата? — попита Бекстрьом след един час.

— Като вчера — обобщи Фон Есен.

— Същата жена? — попита Бекстрьом. „Защо се замотаха толкова с проверката?“, чудеше се той. Цял ден не беше чувал и гък от Левин и така наречените му сътрудници, въпреки че ги помоли да му изпратят снимка и справка за незнайната дама.

— Друга е. Брюнетка, малко по-простовата — отвърна Фон Есен, без да навлиза в подробности, които биха възпламенили Бекстрьом.

— Колко пъти я изчука?

— Три пъти за два часа — отговори Фон Есен, след като се посъветва с дневника. — В момента май пак се започва, така че има надежда да подобри рекорда си.

— Какъв извратеняк! — простена Бекстрьом. — В тази жега!

През останалата част от нощта Фон Есен и Адолфсон се редуваха да подремват в леглото на колегата си от „Пътна полиция“. Към седем сутринта посетителката на Монсон си тръгна. Изглеждаше бодра и отпочинала. „Горката, сигурно работи като гледачка на възрастни хора“, предположи баронът във Фон Есен, а полицейският инспектор отбеляза часа в дневника. По това време Монсон спеше най-спокойно и изобщо не стана да изпрати дамата си до вратата. Фон Есен започна да отпада физически и хъркането на колегата му от вътрешността на апартамента започна силно да го дразни. „Крайно време е нещо да се случи“, помисли си той, прозина се широко и погледна часовника. Мобилният звънна.