Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Здравей, Улсон, обажда се колегата Еноксон. Всъщност няма нищо спешно. Ако искаш, знаеш как да се свържеш с мен. Приятен уикенд — пожела Еноксон, който, съвсем откровено казано, изобщо не възлагаше големи надежди на окървавената униформа, както впрочем и на останалите теории на Бекстрьом.
Копнееше да се прибере у дома при любимата си съпруга и домашния уют в смоландския селски район.
76
Адолфсон и Фон Есен посветиха целия петъчен ден на наблюдението на Монсон. Или, с други думи, просто седяха в колата и чакаха да се случи нещо. А понеже и двамата бяха запалени ловджии, тази дейност не им беше непривична. Ловът изисква преди всичко търпение. Фактът, че Монсон ги бе видял преди три седмици, не ги притесняваше особено. Трябваше да го наблюдават, без той да ги вижда, и смятаха риска той да ги забележи за незначителен. Пък и какво, ако ги види? В град като Векшо човек непрекъснато се натъква на познати.
Към четири следобед Монсон излезе от сградата на общината в компанията на неколцина мъже, които, съдейки по облеклото, външния вид и поведението им, бяха негови колеги. Адолфсон направи няколко снимки от разстояние и отбеляза в дневника времето и мястото. Обектът се раздвижи, но иначе изобщо не приличаше на серийния убиец, описан от Бекстрьом.
Монсон и колегите му седнаха в заведение на главната улица и си поръчаха бира и пилешки крилца на грил.
После се разотидоха в различни посоки, вероятно всеки към дома си. Монсон запали кракомобила и пое на изток към жилището си на улица „Фрьовеген“ и понеже то се намираше на около два километра оттам и той очевадно се прибираше, Адолфсон и Фон Есен решиха да се разделят. Фон Есен тръгна пеша след него, а Адолфсон остана в колата и го следваше на късо разстояние.
Монсон измина целия път до дома си пеша и въпреки информацията в профила му, се оказа, че живее на повече от два километра от мястото, където вероятно е убил Линда преди близо месец. Иначе местоположението на апартамента му беше доста удобно. В отсрещната сграда живееше един от колегите в „Пътна полиция“. Монсон — на третия етаж, а колегата — отсреща, на четвъртия. От това по-добра възможност да видят какви ги върши Бенгт Монсон вкъщи — здраве му кажи. Още щом Торѐн им даде списък с известните адреси на Монсон, Фон Есен и Адолфсон се погрижиха да се сдобият с ключовете за апартамента на колегата от „Пътна полиция“.
Колегата го командировали за уикенда на остров Йоланд и той не възразяваше да им предостави апартамента си, щом му обясниха за какво им трябва. Нищо особено. Ще поработим малко в помощ на колегите от „Наркотици“, така обясни Фон Есен.
— Само така! Побъркайте ги тези шибани наркомани — заръча колегата и им даде ключовете.
Увери ги, че могат да се чувстват като у дома си. Всичко е там, където се очаква да бъде в жилището на трийсет и девет годишен ерген, назначен да следи дали се спазват правилата за движение по пътищата.
Когато Монсон влезе през портата на жилищната страда, Адолфсон вече се бе разположил в отсрещния апартамент, а когато Монсон прекрачи прага на апартамента си, Фон Есен вече се бе присъединил към колегата си.
— Няма дори завеси — установи със задоволство Фон Есен.
— Интелектуалците нямат пердета — обясни Адолфсон, докато следеше Монсон през бинокъл „Цайс“ с двайсеткратно увеличение.
По времето, когато Фон Есен и Адолфсон се настаниха в новото си гнездо, Бекстрьом им се обади по телефона да провери как върви.
— Обектът е сам в дома си и в момента гледа новини — докладва Адолфсон.
— Да не върши някакви мръсотии? — попита Бекстрьом.
— Засега само гледа телевизия.
— Обади ми се веднага, ако се случи нещо.
— Разбира се, шефе.
— Питам се какво ли е намислил — Бекстрьом погледна Рогершон, който току-що се бе погрижил за пресушените им чаши.
— Какво казаха, че прави?
— Гледал телевизия. Кой гледа телевизия по това време?!
— Може да няма какво друго да прави — предположи Рогершон.
— Главата си залагам, че е намислил поредната си гадост.
Според дневника на Адолфсон и Фон Есен, Монсон прекара петъчната вечер по следния начин:
До двайсет и един часа и трийсет минути Монсон седя пред телевизора, като с напредването на времето започна все по-често да сменя каналите. Като повечето абонати и той разполагаше с двайсетина канала. Малко след девет и трийсет проведе няколкоминутен телефонен разговор. После отиде в кухнята, извади чинии от шкафа над кухненския плот и хранителни продукти от хладилника, наряза една франзела на филийки, подреди всичко върху чиния, занесе я в стаята и я сложи върху масата пред дивана. После се върна в кухнята.