Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Същевременно мистериозното обаждане в дома на анестезиоложката говореше за евентуалната му причастност към убийството. Възможно беше, разбира се, просто да е сгрешил номера — досега полицията не бе установила той да е познавал Линда или майка й, — но въпреки това Левин намираше за странно, че името на Бенгт Монсон се появи в разследването от две места.
Сигналът за изгубен или откраднат телефон също не вдъхваше доверие най-вече заради времето и обстоятелствата около предполагаемата кражба. Защо евентуален крадец ще го използва само за два разговора, единият от които, уж заради грешка, към стар и вече невалиден номер на Линдината майка? Крадците на телефони не са толкова скромни, а заподозрените в престъпления по правило често се изкарват жертви на грабеж: неизвестен нападател незнайно защо решава да ги освободи от различни вещи, които биха уличили приносителите им в криминално деяние.
Освен това полицията разполагаше с доказателства, обвързващи убиеца на Линда с откраднатата кола. Засега нямаше данни Бенгт Монсон да е бил човекът, когото деветдесет и две годишната свидетелка бе видяла до стария сааб, но Монсон беше биологичен баща на внучката на собственика и най-логичното продължение на следствените работи би било да покажат на свидетелката снимки, сред които и портрета на Бенгт Монсон.
„Колкото по-скоро, толкова по-добре. Дано не си ляга толкова рано, колкото става“, помисли си Левин.
Първо се обади на Ева Сванстрьом. Тя обеща веднага да уреди подробностите. После звънна на Ана Сандберг. От една страна, именно тя бе открила възрастната свидетелка, а от друга, в момента се нуждаеше да отвлече мислите си. Пък и в случая, в отсъствието на Улсон и Бекстрьом, Левин пое командването.
— Нещо ми подсказва, че ще се окажеш прав — каза Ана Сандберг, която за малко явно забрави семейните си проблеми.
— Съвсем скоро ще разберем.
— Той е. Синът. Откога ви казвам?! — възкликна деветдесет и две годишната свидетелка след час. Пръстът й сочеше снимката на Бенгт Монсон. — Прилича досущ на актьора Ерол Флин, дето играе в пиратски филми. Само че без мустак — уточни тя. — На вас не ви ли прилича на него? Но защо, за бога, баща му ще отрича съществуването на собствения си син? Да не би да е извънбрачно дете?
Не е бил синът, а зет му, обясни Левин с най-методически издържания си тон — в съзвучие с разбиранията в съвременното шведско общество и съобразявайки се с особеностите на свидетелката — възрастна самотна жена. И то от Смоланд.
— О, това обяснява всичко — установи старицата. — Затова съм го виждала стотици пъти с детето и количката.
„Това трябва да е било преди няколко години — възрази наум Левин. — Но какво значение имат няколко години, когато си почти столетник?!“
— Този кашмирен пуловер… — подхвана неочаквано Ана Сандберг, докато се прибираха с колата към управлението. — Звучи ми като дреха, която пилотът е купил по време на някое от многото си пътувалия за чужбина.
— Много основателно предположение — съгласи се Левин, комуто тази мисъл бе хрумнала още преди свидетелката да посочи Бенгт Монсон, но не би му хрумнало да я споделя с колежката си Сандберг. „Би било прекалено безочливо и напълно излишно“, прецени Левин.
— Какво ще кажеш да го посетим и да му покажем снимки на различни пуловери и да го питаме дали е имал, купувал или подарявал такъв пуловер? — предложи Сандберг. Явно много й се пътуваше.
— Одобрявам, разбира се. Но първо ще направим друго.
— Да не будим заспалата мечка — досети се Сандберг. — Още е рано.
— Точно така. Първо ще разузнаем колкото се може повече за Монсон, без да разпитваме хора, които може да ни издадат.
75
Бекстрьом явно беше решил да не сдава поста до последната минута и не остави никакъв избор на Левин. Все пак Левин се чувстваше длъжен да го осведоми за новостите по случая. След като възрастната свидетелка посочи Монсон като мъжа до откраднатия сааб, подозренията срещу него излязоха извън сферата на неподплатени хипотези или нищо незначещи случайности. И понеже Левин напоследък, незнайно как, беше поел по нощните пътеки на колегата Бекстрьом, реши да поговори с него на четири очи — в стаята на Бекстрьом, преди закуска в петък сутринта.