Убийството на Линда [bg]

Най-вероятният извод от този неуспех беше доста потискащ: между тези двама души не съществуваше нищо общо, свързано със семейното им положение, професиите им, детството им, образованието им или местожителството им. Нямаха общо обкръжение, интереси, хобита, приятели или познати. Оставаха случайните срещи и утехата, че Векшо е малък град, където хората, които си приличат, рано или късно ще се засекат някъде.

Същевременно тази утеха не беше никак голяма, защото Левин усещаше как в душата му се вгризва нарастващото съмнение, че всичко, в което е вярвал, ще се окаже погрешно. Къде човек като Монсон се е научил да пали чужди автомобили и да сваля бастуни за заключване на волани? Къде се е запознал с наркодилъри? И доколко хора като него са нормални, когато нещата опрат до изнасилване и убийство на петнайсет години по-младо момиче? Единственото успокоение до момента представляваха докладите на Фон Есен и Адолфсон за, меко казано, ненаситния сексуален апетит на Монсон. Същевременно обаче от наблюденията личеше, че той явно задоволява тази своя потребност в рамките на конвенционалното сексуално поведение. „От една страна така, а от друга инак“, размишляваше той, колкото да притъпи безпокойството си.

В пет следобед Бекстрьом се обади на Адолфсон и Фон Есен и първо ги попита защо не се обаждат. Фон Есен отговори, че няма нищо за докладване, което да е толкова съществено, че да си заслужава да смущават спокойствието на почитаемия началник, навярно крайно зает с много по-важни въпроси.

— Стига си дрънкал глупости, Есен — скастри го Бекстрьом. — Кажи какви пи върши изродът.

След като приключили със закуската, Монсон и гостенката му се облекли и събрали малко багаж в малък сак. Съдейки по съдържанието му, двамата се готвели да си направят малък излет и да се полюбуват на превъзходното лято. Докато стояли в коридора, нещо ги прихванало и двамата изведнъж захвърлили дрехите си и се отдали на сексуални игри върху пода. Адолфсон и Фон Есен не успели да проследят действията им в подробности, защото се виждали само краката на действащите лица.

Тази неочаквана сцена приключила сравнително бързо и петнайсет минути по-късно Монсон и гостенката му потеглили с нейната кола. Съдейки по поведението им, се намирали в прекрасно настроение. Адолфсон и Фон Есен ги следвали от безопасно разстояние. Само няколко мили по-нататък Монсон и дамата спрели до малък плаж на северния бряг на езерото Хелга. Там прекарали целия следобед. Приличали се върху одеяло, разговаряли, плували. Устроили си и скромен пикник. Двайсет и седем градуса температура на въздуха и двайсет и четири на водата. Дори двамата полицаи се възползвали от възможността да се поразхладят. Един по един се топнали за малко във водата на безопасно разстояния от обектите на наблюдение.