Убийството на Линда [bg]

— Как така? — попита мнително Бекстрьом. — Никакви вратовръзки и ножове?

— Не. Обикновен секс. Досега не са правили нещо, различно от онова, което правя аз — уточни той. — Но Монсон изглежда много способен за възрастта си — подчерта Адолфсон, десет години по-млад от заподозрения.

В дванайсет и четвърт през нощта двамата любовници вече бяха успокоили темпото. Ометоха храната и пресушиха бутилката вино. Гостенката на Монсон изтича в кухнята и се върна с трилитрова картонена кутия с бяло вино, а през това време нейният домакин избра филм по телевизията. Нищо особено — обикновена романтична комедия, установи Адолфсон, след като хвърли бърз поглед в телевизионната програма. Към два и половина Монсон и гостенката му се преместиха в спалнята, чийто прозорец беше разположен от другата страна на сградата.

Адолфсон събуди Фон Есен, който дремеше върху леглото на колегата от „Пътна полиция“. Фон Есен отиде да надникне, върна се и съобщи, че обектът си е легнал. После смени Адолфсон, който се метна в същото легло и веднага заспа. Бяха записали всичко черно на бяло, а името и личният граждански номер на собственичката на реното съвпадаше с външния вид на Монсоновата гостенка. Освен това бяха направили купчина снимки, които да ги улеснят при установяване на самоличността й.

За пръв път от много време Бекстрьом не успя да заспи. Първо двамата с Рогершон се наливаха в стаята и Бекстрьом се отърва от този паразит чак в два след полунощ. Три часа по-късно пак се събуди и се успокои чак след едно питие. Пак заспа. В седем обаче пак се събуди и понеже нямаше какво да прави, слезе в ресторанта да се подсили с питателна храна след тежката и напрегната нощ. Първо напълни чинията си с болкоуспокояващи, консервирана копърка, бъркани яйца и кренвирши и след като поля първата хапка с няколко глътки портокалов сок, най-сетне отново се почувства като човек и бързо се нахвърли върху кренвиршите. Изсумтя за поздрав към Левин, а той му кимна учтиво и дори леко свали вестника пред очите си, а Сванстрьом избухна в необясним пристъп на смях, който се задълбочаваше с всяка секунда. Със зачервени, сълзящи очи и салфетка, притисната към устата, тя се принуди да стане от масата и хукна към тоалетната.

„Какво й стана на тази?“, зачуди се Бекстрьом и натъпка поредното парче кренвирш в устата си.

— Какво я прихвана? — попита той Левин, който сякаш изобщо не бе забелязал истеричката.

— Нямам представа — излъга Левин, макар още предния ден да си бе дал сметка, че Бекстрьом вероятно е единственият в цялото управление, който не е прочел протокола за проведения разпит на Карин Огрен.

Но кой е Левин, та да разваля деня на свой колега още от сутринта? Независимо от поведенческите недостатъци на този колега и от всичките му чисто човешки слабости.