![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
И въпреки това крадецът на телефона бе успял да проведе междувременно два разговора: погрешното повикване в дома на анестезиоложката в 2,15 в петък, четвърти юли, и още едно седем часа по-късно. И двата разговора бяха локализирани. От компанията проследили първия до телекомуникационен стълб в централната част на Векшо, а другия — близо до Юнгбюхолм, на по-малко от миля на югозапад от Калмар. Второто повикване било насочено към мобилен телефон — уви, зареден с предплатена анонимна карта, както почти винаги в такива случаи. След това откраднатият телефон не бил използван.
— Това е всичко — беше установил старият познат на Левин. — Ще ти изпратя имейл с всички данни. Оттук поемаш ти.
— Много ти благодаря — каза Левин, който неведнъж бе попадал в такава ситуация и знаеше какво го чака. — Ще ми съобщиш ли името на ползвателя?
— О, съвсем забравих! — възкликна събеседникът му, който се затрудняваше да скрие ентусиазма си. Ама че работа, а? Изглежда съвсем обикновен човек. Тук вече ударихме на камък. Проверих го ей така, за удоволствие, но името му го няма нито при нас, нито при вас. Нормален почтен гражданин. Изключено е да е замесен в каквото и да било, камо ли в ужасиите, в които си затънал.
— И все пак този човек има име — настоя Левин.
— Бенгт Монсон. Бенгт Аксел Монсон. В имейла ще ти изпратя пълните му данни. Паспортната му снимка е правена съвсем скоро. Ако съм запомнил правилно — преди по-малко от година.
„Едно нещо случи ли се веднъж, не е задължително да означава нещо, но случи ли се два пъти, вече става подозрително“, помисли си Левин, който не вярваше в случайности. Предния ден, точно преди да си тръгне от управлението, Ева Сванстрьом му съобщи същото име: така се казвал биологичният баща на внучката на бившия пилот.
— Благодаря — каза Левин в слушалката. — Е, май приключихме — додаде той незнайно защо.
— Щом казваш, значи е така — съгласи се колегата му, който също не беше вчерашен и познаваше Ян Левин още от Полицейската школа.
74
Щом остави слушалката, Левин постъпи, както обикновено постъпваше в такива случаи. Затвори вратата и включи червената лампичка за „не влизай“. Извади листове и химикалка и се опита да внесе някакъв ред в мислите, които се въртяха из главата му. Когато ги видеше на хартия, се справяше по-лесно. Пък и като никога не се тревожеше от евентуалната поява нито на Улсон, нито на Бекстрьом. Улсон си взе отпуск и замина на село. Засега Левин не виждаше причина да го безпокои, защото знаеше твърде малко. Бекстрьом пък не се виждаше никакъв. Левин се надяваше да му е дошъл умът в главата и да си стяга багажа за Стокхолм.
Оставаше да намери отговор на конкретния въпрос: какво по същество говореше в полза, съответно в ущърб, на твърдението, че този Бенгт Монсон, Бенгт Аксел Монсон, трийсет и пет годишен, ръководител на така наречените специални проекти в сектор „Култура“ във Векшо, човек, с когото Левин не се познаваше и не беше разговарял, всъщност дори не го беше виждал; който не присъстваше в разработката му, а явно и изобщо в полицейски разработки… Кое уличаваше, респективно оневиняваше, този човек в убийството на Линда Валин? И къде Левин бе срещал това име — известно време преди Ева Сванстрьом и старият му приятел от Сепо да му го споменат? Изведнъж пак се сети за първия си велосипед — червения „Крешент Валиант“. „Нима е възможно?“, запита се той, защото неочаквано си спомни онази статия в „Смоландспостен“ за местния културен скандал, избухнал във Векшо само седмица след убийството, който на практика нямаше нищо общо с разследването.
„Нека започнем с профила и поне веднъж да действаме професионално“, реши Левин и прогони всички странични мисли. Да се твърди, че Монсон не се вписва в профила на убиеца, беше прекалено меко казано, макар Левин да не разполагаше с много сведения за него. Единственото, което не се разминаваше изцяло с профила, беше адресът му: улица „Фрьовеген“ в Източния квартал, на около два километра на юг от местопрестъплението. Но в този радиус живееше около половината население на града и никой детектив не би могъл да използва подобен адрес като основание за подозрение. Казано съвсем просто, нищо не съвпадаше и според профила, изготвен от ГИПИ, Монсон нямаше нищо общо с извършителя.