Убийството на Линда [bg]

— Живее в града от десет години. Явно се прави на интелектуалец. С чисто съдебно минало, не фигурира в базата данни — обобщи Сванстрьом и подаде на Левин снимка, разпечатана от компютър.

„Това име не ми говори нищо — помисли си Левин. — Но нима трябва да ми говори? Защо всички в това разследването се казват Бенгт?! Бенгт Улсон, Бенгт Карлсон, пилотът Бенгт Борг. Плюс още най-малко двайсет-трийсет други свидетели и лица, дали ДНК проба, които също носят малкото име Бенгт.“

— Какво работи този човек в момента? — попита Левин, колкото да каже нещо.

— Имаме проблем с компютрите и ще трябва да почакаш до утре — отвърна Сванстрьом. — Когато дъщеря им се родила, работел в театъра в Малмьо. Явно, както казах, се пише интелектуалец.

— Всичко ще се нареди — въздъхна Левин.

Ако никой друг не прояви желание, той ще направи опит за по-задълбочен разговор с родителите на Линда. „Култура, интелектуалци… — мина му през ума, щом Ева излезе. — Какво всъщност целя?“

В четвъртък сутринта журналистката Карин Огрей дойде в Полицейското управление във Векшо да подаде жалба за сексуален тормоз срещу комисар Еверт Бекстрьом. Понеже служителят, който прие жалбата, предната вечер беше получил дискретно предупреждение от комисар Улсон, той пристъпи към задълженията си с цялата изискуема старателност и прецизност и разпита подробно потърпевшата.

„Сега на онзи дебел надут столичанин ще му стане тясно около врата“, въодушеви се служителят, след като прочете на госпожа Огрен показанията й, а тя ги одобри и ги подписа.

По неизвестни причини комисар Бенгт Улсон стигна до същия извод, след като прочете показанията час по-късно. Улсон поговори с прекия началник на Бекстрьом от Стокхолм и онзи му обеща да разреши генерално проблема „Бекстрьом“ още през уикенда. Тогава Улсон, като човек, който винаги предпочиташе мира и съгласието, реши да се оттегли за няколко дни във вилата си. От два месеца бе работил без почивка, полагаше му се отпуск като компенсация за извънреден труд и му се струваше крайно време да зареди батериите преди предстоящата натоварена седмица, през която обаче пагубната намеса на Бекстрьом ще му бъде спестена. „Ако някой иска да се сбогува с тази столична напаст, нека го направи“, заключи Улсон, преди да потегли към вилата, към скъпата си съпруга и сравнителното спокойствие в смоландския селски край.

В четвъртък следобед колегата на Левин от Сепо най-сетне се обади. След встъпителните извинения разни ангажименти му попречили да звънне по-рано — той увери Левин, че ще му се реваншира подобаващо с информация.

Успял да открие кой е притежателят на въпросния мобилен телефон. Лицето работело в общинския сектор „Култура“ във Векшо. Абонаментът му се водел на името на общината. На седми юли, понеделник, ползвателят на номера съобщил, че мобилният му телефон изчезнал в периода между четвъртък, трети юли, и понеделник, седми юли. В четвъртък, трети юли, той си бил взел почивен ден и ясно си спомнял, че бил оставил телефона си в чекмеджето в кабинета си. Връщайки се от кратката си ваканция, не успял да го намери. Съобщил на колегата си, който отговарял за служебните телефони, и той веднага се свързал с телекомуникационната компания, за да блокират SIM-картата.