Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Бекстрьом тъкмо си беше взел душ и го посрещна розов като прасенце сукалче, с леко зачервени очи и в отлично настроение.
— Сядай. Само да си обуя панталона. Ако ти се пие биричка, вземи си от минибара — додаде щедро той.
Левин отклони предложението и бързо му изложи най-важното в новосъздалото се положение. От смайване Бекстрьом забрави да си обуе панталона.
— По дяволите, Левин. Май се натъкнахме на златна мина.
„Ние?“, Левин сподави дълбоката си въздишка и всичко тръгна постарому.
Щом приключиха с обсъждането на личността на Монсон и на евентуалната му причастност към убийството на Линда Валин, Левин предложи да говорят с прокурора още следобед, защото разполагат с доказателства, достатъчни да го привикат без призовка, щом прокурорът издаде постановление. Откраднатият автомобил и свидетелката, която посочи снимката на Монсон, следвало да са достатъчни. Все пак ставаше въпрос за убийство.
— Днес е отишъл на работа, затова най-добре да го приберем, когато си тръгва.
— За нищо на света — възрази Бекстрьом и поклати глава. — Този тип е мой. Ще направим друго…
„И кога този тип стана твой?“, зачуди се Левин, докато слизаше за закуска малко по-късно.
Щом влезе в управлението, Бекстрьом веднага извика доверениците си в кабинета си да им разпредели задачите. Левин, Кнютсон, Торѐн и Сванстрьом, подкрепена от Сандберг, ще разучат всичко около предполагаемия извършител Бенгт Монсон. Няма да оставят дори камък на мястото му. Рогершон ще се занимава със задачи, които не са строго формулирани, и ще се отчита директно на Бекстрьом, докато последният ръководи и разпределя задълженията и, разбира се, покровителства подчинените си. И този път той не пропусна да им даде ценни наставления:
— В момента е много важно да си мълчим. Нито дума извън тази стая. Не забравяйте какво ви казах: Улсон и Монсон са първи дружки. Да ме вземат дяволите, ако Улсон не е замесен по някакъв начин. Споменем ли му дори бегло за подозренията си, веднага ще хукне да изпее всичко на Монсон. А какво е в състояние да измисли онзи негодник, дори не смея да си помисля.
— Бях останал с впечатлението, че ще се прибираш към Стокхолм, Бекстрьом — възрази Левин. „Колко изискано се изразяваш“, додаде той наум.
— И дума да не става. Никой няма да напуска кораба, преди да сме се добрали до сушата.
— Ще ми е интересно да разбера какво си намислил — настоя Левин.
— Да поставим Монсон под дискретно наблюдение, за да не пречука още някого. Кажи на Адолфсон и на онзи глупав синекръвец, че искам да говоря с тях. И то веднага — уточни той и, кой знае защо, изгледа настойчиво Левин.
— Разбира се, Бекстрьом — отвърна Левин. „Нито дума извън тази стая.“
— Монсон, Бенгт Аксел — каза временно изпълняващият длъжността полицейски инспектор и барон Гюстаф фон Есен малко по-късно, когато двамата с Адолфсон седяха в кабинета на Бекстрьом. — Той не е ли един от скъпите ни Закрилници в града?
— Именно — потвърди Бекстрьом. — До един са сексуални маниаци.
„Синекръвецът май не е чак толкова малоумен“, прецени той.
— Същият, дето окървави униформата ти, Адолф. Спомням си, че записах неговото име сред имената на другите замесени — установи Фон Есен и кимна леко към гореспоменатия.
— Вече си успял да нашляпаш онзи сладур? — доволно попита Бекстрьом и изгледа въпросително Адолфсон. „Пред бъдещето на това момче няма граници.“
— Не беше съвсем така — възрази Адолфсон и разказа на Бекстрьом за ареста пред „Макдоналдс“ на главната улица преди три седмици.
— Ти какво направи с униформата? — просъска Бекстрьом и изгледа Адолфсон с необичайно присвити очи дори като за Бекстрьом.
— Избърсах кръвта и закачих униформата в гардероба — отвърна Адолфсон. — Не ми остана време да я предам. Човекът не ми приличаше на наркоман и просто я закачих в гардероба си — обясни той и сви рамене.
— Какво чакаме, по дяволите? — попита възбудено Бекстрьом и скочи от мястото си.
Пет минути по-късно лично той занесе униформата на Адолфсон в лабораторията на Еноксон.
Преди това обаче поиска от криминалиста обещание да запази всичко в тайна и чак после му разясни за какво става въпрос. Бекстрьом подчерта, че е абсурдно да осведомяват Улсон. За съжаление, редица мистериозни обстоятелства представяли Улсон в най-добрия случай като сериозен риск за разследването, а вероятно и по-лошо.