V. [bg]

И тъй, преди 1938 година на сцената излезе Фаусто Мистрал Първи — млад суверен, колебаещ се между Цезар и Бог. Марат се ориентираше към политиката, Днубиетна учеше инженерство, а на мен бе отредено свещеническото поприще. По този начин „Поколението на трийсет и седма година“ щеше да обгърне с критичния си поглед всички представлявани от нас основни сфери на човешката борба.

Мистрал Втори дойде заедно с теб, дете мое, и с войната. Появяването ти не бе запланувано и в известен смисъл предизвика негодувание. Всъщност ако Фаусто І бе притежавал някаква сериозна професия, в неговия живот изобщо нямаше да има място за Елена Шемши — твоята майка — нито за теб. Плановете на нашето Движение бяха разстроени. Ние продължавахме да творим, тоест да пишем, но се появи и друга работа. Нашето поетично „призвание“ бе изместено от откриването на една по-анонимна и по-древна аристокрация. Ние се превърнахме в строители.

Фаусто Мистрал ІІІ бе роден в Деня на тринайсетте бомбардировки. Идването му на бял свят бе предизвикано от смъртта на Елена и ужасяващата среща с един човек, когото познавахме само като Лошия Пастор. Среща, която едва сега опитвам да пресъздам на английски език. В продължение на няколко седмици след нея, дневникът съдържа само безсмислени и несвързани описания на тази „родилна травма“. От всички персонажи, Фаусто ІІІ най-много се доближава до нечовечността. Нямам предвид „безчовечността“, която означава бруталност, скотство. Нали животните все пак са одушевени. Фаусто ІІІ бе усвоил твърде много от нечовечността на развалините, натрошените камъни, срутените стени, разрушените църкви и рицарските общежития294 на своя град.

Неговият приемник, Фаусто ІV, наследи един физически и духовно разнебитен свят. Никакво събитие не предшестваше появата му. Просто в процеса на своето бавно завръщане към съзнание или човечност, Фаусто ІІІ бе преминал определен рубеж. Тази крива продължава да нараства. Необяснимо как се бе натрупал известен брой стихотворения (поне един цикъл сонети, от които настоящият Фаусто е доволен); монографии за религията, езика, историята, критически есета (за Хопкинс295, Т. С. Елиът296, за романа Хебдомерос на Джорджо Де Кирико297). Фаусто ІV беше „литератор“ и, може да се каже, единственият оцелял от „Поколението на трийсет и седма година“, защото Днубиетна строи пътища в Америка, а Марат е някъде на юг от планината Руензори298, където организира размирици сред нашите братя по език — Банту299.