V. [bg]

Провесил глава Каризма газеше из зеленикавата бълвоч на пода. Санбернарът спеше насред разхвърляните празни бутилки.

— Къде другаде! — промърмори Каризма.

— Забавлявахме се навън — поясни Фу.

Кучето заръмжа по различими единствено нему влажни, кошмарни силуети.

През август 1956 година лудориите бяха хоби на Цялата Шантава Пасмина, без значение дали на закрито или на открито. Много често забавленията им приемаха формата на играта йо-йо. Макар и вероятно да не бе вдъхновена от странстванията на Профейн по източното крайбрежие, Пасмината извършваше нещо подобно в рамките на града. Единственото правило бе: трябва да си истински, неподправено пиян. Някои представители на театралната публика, населяваща „Лъжицата“, бяха реализирали фантастични йо-йо постижения, анулирани впоследствие, когато се бе изяснило, че още от самото начало рекордьорите са били напълно трезви. Те бяха „палубни пияници“, както пренебрежително ги наричаше Пиг Бодайн. Правилото бе: при всяко изминаване на трасето трябва да се пробуждаш поне веднъж. В противен случай само се получава пауза, „прозорец“ във времето, а него със същия успех можеш прекараш, изчаквайки на пейката на някоя спирка. Друго правило: избраната линия на метрото трябва да свързва покрайнините с центъра, защото йо-йо-то следва именно такъв маршрут. В началния период на играта йо-йо някои псевдо „шампиони“ срамежливо признаваха, че набирали точки, возейки се на експресния автобус по 42-ра улица. Понастоящем в йо-йо кръговете това се преценяваше като истински скандал.

Слаб бе царят на йо-йо-то. Преди година, — след една паметна разпивка у Раул, Слаб и Мелвин, по време на която бяха скъсали с Рейчъл, — той бе прекарал целия уикенд на Уестсайдския експрес и съответно бе направил шейсет и девет пълни кръга или цикъла. Накрая, по време на един курс от центъра към покрайнините, освирепял от глад, той се бе изсулил залитайки на спирката на „Фултън Стрийт“ и бе излапал набързо десетина порции датско сирене. В резултат се бе издрайфал и бе арестуван за скитничество и повръщане на улицата.

Мнението на Стенсъл бе, че това са глупости.

— Качи се на метрото в час пик и ще видиш — предложи му Слаб. — В този град има девет милиона йо-йовци.

Един следобед около пет часа Стенсъл последва съвета му. Все пак успя да се измъкне от метрото със строшен чадър и даде тържествена клетва никога повече да не повтаря този експеримент. Трупове във вертикално положение, безжизнени очи, плътно притиснати бедра, гърди, задници, кореми. Почти никакви други звуци, освен тракането на колелата и ехото в тунелите. Насилие (търсещо излаз): тълпата повличаше навън отделни хора две-три спирки преди да им дойде ред за слизане и те не можеха да си пробият път обратно през човешкия порой. Пълно мълчание. Не беше ли това един осъвременен и модернизиран Танц на смъртта?