![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Сега навлизаме в период на междуцарствие. Застой: единственият трон е дървеният стол в СЗ-ния ъгъл на тази стая. Херметичност: може ли човек да дава ухо на свирките от корабостроителницата, трясъка на занитващите машини или на шума от уличните автомобили, когато цялото му внимание е погълнато от миналото?
Паметта е вероломен предател, който изопачава, подслажда, разкрасява. Печален факт: словото е лишено от смисъл, тъй като почива на измамното предположение, че идентичността е единствена, а душата е безкрайна. Човек има еднакво приемливо основание както да удостоверява истинността на всеки спомен за самия себе си, така и да разполага с правото да заявява: „Марат е жлъчен университетски циник“ или „Днубиетна е налудничав либерал“.
Сигурно вече си забелязала, че използвам сегашно време — значи подсъзнателно сме отплували към миналото. А сега, скъпа моя Паола, ще бъдеш залята с порой от студентска сантименталност. Имам предвид дневниците на Фаусто І и ІІ. Може ли да съществува някакъв друг начин да си го върнем отново? А ние сме длъжни да направим това. Ето например:
Удивителен е този панаир на Свети Джайлс300, наречен история! Неговият ритъм пулсира отмерено и вълнообразно-лъкатушещо, като циркова трупа от изроди, неспирно бродеща с фургон из хиляди долини и възвишения. Хипнотична, виеща се змия, понесла на плещи, подобно на миниатюрни бълхи, всякакви гърбушковци, джуджета, вундеркинди, кентаври, полтъргайсти! Двуглави, триоки, безнадеждно влюбени; върколаци с очи на млади момичета, сатири с кожи на върколаци и навярно дори някой старец със стъклен пъп, през който може да бъде видяна златна рибка, потъркваща нос в кораловото царство на вътрешностите му.
Датата, разбира се, е 3 септември 1939 година: размесването на метафорите, натрупването на подробности и самоцелната риторика представляват само начин да обявя, че балонът вече е полетял нагоре301, което илюстрира, отново и определено не за сетен път, пъстрия каприз на историята.
Възможно ли е да сме били тъй дълбоко навлезли във вихъра на житейските събития? Да сме подхождали към всяко начинание с чувството за голямо приключение? „О, Бог е тук, в алените килими от орлови нокти, в градините с червени портокали, в сладките шушулки на моя рожков — хлябът на Свети Йоан302, който расте на този скъп на сърцето ми остров. Неговите пръсти са загладили клисурите, Неговото дихание разгонва дъждовните облаци от нас, Неговият глас някога е напътствал претърпелия корабокрушение Свети Павел303, за да благослови той нашата Малта.“ И Марат бе написал:
„Самият Бог“ — това предизвиква усмивка. Шекспир, разбира се. Шекспир и Т. С. Елиът погубиха всички ни. В Пепелна сряда304 на ’42 година Днубиетна написа „пародия“ на стихотворение от Т. С. Елиът:
Доколкото помня, най-много ни харесваше „Кухите хора“306. И с особено удоволствие използвахме фрази от елизабетинската епоха, дори във всекидневната реч. Има едно описание на прощалното празненство на Марат в навечерието на неговата женитба, направено през 1937 година. Всички сме пияни и спорим за политика: това стана в едно кафене на „Кингсуей“, scusi307, тогава беше „Страда Реале“. Преди началото на италианските бомбардировки. Днубиетна бе нарекъл конституцията „лицемерен камуфлаж на една робовладелска държава“. Марат възрази. Днубиетна скочи върху масата, изблъсквайки на пода бутилки и чаши, и нададе вик „Проклинам те, презрений!“ Оттогава нататък „Проклинам те“ стана жаргонно обръщение в нашата компания. Този запис е бил направен, предполагам, на следващата сутрин, но дори измъчван от ужасен главобол, обезводненият Фаусто бе в състояние с удоволствие да си припомня гласно красивите момичета, синкопираните джазови ритми, изискания разговор. Предвоенните студентски години вероятно бяха толкова безгрижни и беседите тъй „приятни“, както ги е описал Фаусто. Изглежда те са обсъждали всичко без изключение, което можеше да съществува под слънцето, а на Малта тогава слънце имаше предостатъчно.
300
Панаирът на Свети Джайлс — традиционен ежегоден панаир в Оксфорд, Англия. Провежда се от 1200 г. в чест на деня на Свети Джайлс (1 септември), който е светец-покровител на инвалидите.
301
„Балонът лети нагоре“ Up goes the balloon (англ.) — английски разговорен израз, означаващ началото на военни действия. На 3 септември 1939 г. Великобритания обявява война на Германия.
302
Т.е. брашно от изсушени стрити рожкови. Смята се, че рожковите са били „скакалците“ („акридите“), с които Йоан Кръстител се хранел, когато бил в пустинята — виж Свето евангелие от Марко, 1.6.
303
На път за Рим в 60 г. от н.е. апостол Павел претърпява корабокрушение край бреговете на Малта (Виж Деяния на Светите апостоли 27 — 28). На острова той прекарва 3 месеца и през това време посява в Малта семената на християнската религия.
304
Великите пости на католиците започват с богослужението на Пепелна Сряда (първият ден от великия пост), когато свещениците помазват челата на вярващите с кръстен знак от пепел от върбови клонки.
305
Авторът пародира първата строфа от поемата на Т. С. Елиът „Пепелна сряда“ (1928 — 1930): „Защото аз не очаквам да се върна / Защото аз / Защото аз не очаквам“.
306
Модернистична поема от англо-американския поет Томас Стърнс Елиът (1888–1965), публикувана през 1925 г.
Пресъздава унинието и песимизма след І Световна война.
307
Извинявам се, пардон, грешка (малт., итал.).