V. [bg]

— Да беше измислила нещо по-оригинално — охлади ентусиазма й Маклинтик.

Той не носеше никакъв инструмент. Остави ги да си проведат неизбежния джемсешън в къщата. Дори не искаше да присъства на такова импровизирано разсвирване. Неговото музициране бе много по-различно — не беше тъй неистово и всъщност представляваше един от малобройните положителни резултати от еволюцията на следвоенния стил „куул“ в джаза: характеризираше се с присъствието на естествена, непринудена яснота относно произхождащото и от двете страни на инструмента, със спокойно чувство за общност. Като целувка по ухото на момиче: устните са на единия човек, ухото е на другия, но и двамата съзнават и разбират всичко. Той предпочете да остане под дървото. Когато басистът и момичето му слизаха, един крак с тънък чорап стъпи на гърба на Маклинтик и го разбуди. Отиващата си (почти на разсъмване) пияна като стелка Юнис го изгледа злобно смръщена, устните й занареждаха беззвучни ругатни.

А имаше време, когато Маклинтик изобщо не би се замислил. Жена в Ню Йорк ли? И какво от това!

Когато се върна, той я завари при Матилда. По-точно, успя да я завари. Тя събираше багажа си в един голям куфар. Ако беше закъснял с петнайсет минути, щеше да я изпусне.

В момента, когато той застана на вратата, Руби викна срещу него и се разруга. Хвърли по Маклинтик някакъв комбинезон, — прасковен на цвят и тъжен — който прелетя през половината стая и бавно заплува над голия под. Падайки той сякаш се плъзгаше надолу по косите слънчеви лъчи. Двамата гледаха безмълвно как застива в краката им.