V. [bg]

Сега нашите поети пишат само за градушката от бомби, изсипваща се от това, което някога беше Небе. Ние, строителите, както е редно, изпълняваме дълга си и пускаме в действие нашата издръжливост, сила и упорство, но — проклетото владеене на английския език и неговите емоционални нюанси! — същевременно сме завладени от отчаяно сприхава ненавист към войната и нетърпеливо очакване на нейния край.

Смятам, че образованието ни в английската гимназия и университета донякъде омърси чистото у нас. Като по-млади ние обсъждахме любовта, страха и майчинството, разговаряхме на малтийски език, както сега правим аз и Елена. Но що за език! Претърпял ли е той, заедно с днешните строители, някакво усъвършенстване от времето на получовеците, изградили светилищата Хагияр Ким?308 Ние се изразяваме тъй, както вероятно някога са говорили животните.

Ще съумея ли да й разтълкувам думата „любов“? Да й обясня, че любовта ми към Елена представлява част от любовта към зенитните разчети, към пилотите на „спитфайърите“, към нашия губернатор и същевременно е еднаква по сила с нея? Че тази любов обхваща целия остров, тя е любов към всичко, що се движи по него! В малтийския език няма думи за това. Не съществуват нюанси, нито определения за различните интелектуални състояния на духа. Тя не може да чете моите стихове, аз не мога да й ги преведа. В такъв случай не сме ли ние просто някакви животни? Еднакви с пещерните хора, населявали този остров 400 века преди раждането на обичния ни Христос. Ние живеем тъй, както те са обитавали земните недра. Минаваме през съвкупление, размножаване и смърт, изричайки възможно най-примитивните, най-вулгарни думи. Разбира ли изобщо някой от нас Божиите слова, учението на Неговата Църква? Вероятно на Мистрал, представител на малтийския народ, му бе предопределено да живее само подсъзнателно, да съществува единствено в качеството си на полуодушевен къс плът, като автомат.