V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Но Фаусто І беше също толкова превзет и престорен, колкото и останалите. В разгара на бомбардировките през ’42 година неговият приемник коментираше:
Сега нашите поети пишат само за градушката от бомби, изсипваща се от това, което някога беше Небе. Ние, строителите, както е редно, изпълняваме дълга си и пускаме в действие нашата издръжливост, сила и упорство, но — проклетото владеене на английския език и неговите емоционални нюанси! — същевременно сме завладени от отчаяно сприхава ненавист към войната и нетърпеливо очакване на нейния край.
Смятам, че образованието ни в английската гимназия и университета донякъде омърси чистото у нас. Като по-млади ние обсъждахме любовта, страха и майчинството, разговаряхме на малтийски език, както сега правим аз и Елена. Но що за език! Претърпял ли е той, заедно с днешните строители, някакво усъвършенстване от времето на получовеците, изградили светилищата Хагияр Ким?308 Ние се изразяваме тъй, както вероятно някога са говорили животните.
Ще съумея ли да й разтълкувам думата „любов“? Да й обясня, че любовта ми към Елена представлява част от любовта към зенитните разчети, към пилотите на „спитфайърите“, към нашия губернатор и същевременно е еднаква по сила с нея? Че тази любов обхваща целия остров, тя е любов към всичко, що се движи по него! В малтийския език няма думи за това. Не съществуват нюанси, нито определения за различните интелектуални състояния на духа. Тя не може да чете моите стихове, аз не мога да й ги преведа. В такъв случай не сме ли ние просто някакви животни? Еднакви с пещерните хора, населявали този остров 400 века преди раждането на обичния ни Христос. Ние живеем тъй, както те са обитавали земните недра. Минаваме през съвкупление, размножаване и смърт, изричайки възможно най-примитивните, най-вулгарни думи. Разбира ли изобщо някой от нас Божиите слова, учението на Неговата Църква? Вероятно на Мистрал, представител на малтийския народ, му бе предопределено да живее само подсъзнателно, да съществува единствено в качеството си на полуодушевен къс плът, като автомат.
Но ние, нашето великолепно „Поколение на трийсет и седма година“, се раздираме от противоречия. Да бъдем просто малтийци, да понасяме всичко, без разсъждения, без чувство за време? Или да мислим изключително на английски език, да осъзнаваме твърде дълбоко присъствието на войната, на времето, на всичките сенчести страни на любовта?
Изглежда британският колониализъм е породил създание от нов тип, двойствен човек, устремен същевременно в две направления: от една страна към простота и спокойствие, и от друга страна към изтощително, самоизчерпващо се интелектуално търсене. Вероятно Марат, Днубиетна и Мистрал са първите образци от една нова раса. Какви ли чудовища ще се пръкнат след нас?…
Тези мисли възникват от по-тъмната и по-мрачна страна на моето съзнание — moch309, мозък. Дори нямаме дума за съзнание. Налага се да използваме ненавистната италианска menti310.
Какви ли чудовища, наистина?… Ти, дете мое, що за чудовище си? Вероятно съвсем не и такова, за каквото говореше Фаусто — той може би е имал предвид духовното наследство. На Фаусто ІІІ и ІV и т.н. Но този откъс ясно показва една очарователна особеност на младостта: да започва оптимистично, а когато враждебният свят неизбежно води до осъзнаване неуместността на оптимизма, да отстъпва в убежището на абстракциите. И то абстракции дори посред най-ожесточените бомбардировки. В продължение на година и половина Малта биваше бомбардирана средно по десет пъти на ден. Как е понасял това херметично отшелничество Фаусто, само Бог знае. Това не е посочено в дневника. Вероятно авторството все пак принадлежи на англицизираната половина на Фаусто ІІ — нали той беше стихоплетец. Дори в дневника откриваме внезапни преходи от реалност към нещо друго:
Пиша тези редове по време на нощната бомбардировка, седнал в изоставения канализационен колектор. Навън вали. Светлина идва само от фосфоресциращото зарево над града, няколко свещи тук и бомбените експлозии. Елена е до мен, гушнала спящото дете, което изпуска слюнки върху рамото й. Около нас е претъпкано от други малтийци, английски чиновници, няколко индийски търговци. Почти всички мълчат. Ококорили очи, децата се вслушват в трясъците на авиобомбите на улиците горе над нас. За тях всичко това е само забавление. Отначало плачеха, когато ги събуждаха посред нощ. Но вече привикнаха. Даже сега някои от тях стоят до входа на бомбоубежището, наблюдават заревото и взривовете, бърборят, побутват се, показват нещо. Странно поколение ще бъде това. Ами нашето? То спи.
308
„Прави камъни“ (малт.) — праисторически обект (около 3000 — 2500 г. пр. Хр.) разположен на югозападния бряг на Малта: огромни каменни мегалити. В началото на ХІХ в. там били открити седем статуетки, наречени „малтийските Венери“ — безглави глинени изображения на жени.
309
moch (малт.) — мозък.
310
menti (итал.) — съзнание.