![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Погледнато математически, — често мислеше Айгенвалю, — не изникне ли в близкото бъдеще на хоризонта им някоя самобитна и оригинална личност, тяхната класификационна система ще бъде напълно компрометирана. И тогава какво? — Да, наистина, какво? Подреждане и преподреждане от този тип по същество представляваше Декаданс, но изчерпването на всички възможни промени и комбинации означаваше смърт.
Това плашеше Айгенвалю понякога. Той се връщаше в кабинета и разглеждаше комплекта челюсти. Металът и зъбите са издръжливи и дълготрайни.
V
Когато Маклинтик се върна от Ленъкс за уикенда, установи, че както и бе очаквал, август в Нуева Йорк е отвратителен. Преминавайки с „триумфа“ на бърз ход през Сентрал Парк малко преди залез-слънце, той можа да потвърди, че симптомите и бъдещите действащи герои са налице: насядали по тревата запотени момичета в тънки и лесно преодолими летни рокли; очертани на хоризонта неподвижно дебнещи групички младежи, които самоуверено изчакваха идването на нощта; полицаи и благопристойни солидни граждани, някак изнервени (само привично може би, но работата на полицаите бе свързана с младежите и същевременно с настъпването на тъмнината).
Беше се върнал, за да види Руби. Веднъж седмично й бе пращал пощенски картички с различни изгледи от Тангълуд и планинските курорти около Бъркшайър Хилс, картички, на които тя изобщо не отговаряше. Обаче три-четири пъти й беше звънял по телефона и тя беше все още там, близо до неговия дом.
Неизвестно защо една вечер двамата с басиста бяха прекосили на дължина целия щат (всъщност миниатюрен, имайки предвид скоростта на „триумфа“). Едва не пропуснаха Кейп Код и насмалко да бухнат в морето. Инерцията ги отнесе нагоре по този кроасан от суша и ги докара до курортното селище Френч Таун.
Пред входа на едно ресторантче за морски специалитети на главната и единствена улица видяха двама музиканти, развличаха се като забиваха в земята ножове за отваряне на миди. Бяха тръгнали на някакъв купон. „О, да!“ — извикаха и двамата едновременно. Единият влезе в багажника, а другият, с ананас и бутилка 75-градусов ром, се покатери на покрива. При 130 км/час по лошо осветени и почти неизползваеми в края на сезона пътища, този ликуващ по̀кривен орнамент разряза плода с нож за миди и наля ром с ананасов сок в картонени чаши, които басистът на Маклинтик му подаде над предното стъкло.
На купона вниманието на Маклинтик бе привлечено от дребно момиче с дочен гащеризон, което седеше в кухнята и посрещаше и угощаваше влизащите един след друг летни типове.
— Хвърлих ти око — обърна се Маклинтик към момичето. — Върни ми го.
— Никакво око не съм ти взимала.
— Ще говорим после.
Той бе от хората, които ги прихваща от пиянството на околните. Пет минути след като с басиста бяха прекатерили прозореца и влезли на купона, Маклинтик вече бе здравата фиркан.
— Все към кухнята поглеждаш — насмешливо подвикна басистът, който се бе покачил на дървото отвън, заедно с едно момиче.
Маклинтик излезе навън и приседна под дървото. Дуетът над него запя:
Любопитни светулки наобиколиха Маклинтик. Някъде близо с приглушен грохот се разбиваха вълни. Купонът вървеше тихо, въпреки че къщата бе препълнена. На кухненския прозорец се появи момичето с гащеризона. Маклинтик затвори очи, претърколи се и заби лице в тревата.
При него дойде Харви Фатсо, пианистът.
— Юнис пита дали е възможно да се срещне с теб — обърна се той към Маклинтик.
Юнис беше момичето от кухнята.
— Не — отвърна Маклинтик. Над него на дървото настъпи раздвижване.
— Сигурно имаш жена в Ню Йорк? — съчувствено попита Харви.
— Нещо такова.
Скоро към тях се присъедини Юнис.
— Имам бутилка джин — започна да го примамва тя.