V. [bg]

О, Малта на рицарите йоанити! Една е змията на историята; има ли някакво значение къде точно върху тялото й лягаме ние? Тук, в този гнусен тунел, ние сме Рицарите и Гяурите; ние сме Л’Ил-Адан311 и неговата обвита в хермелин могъща десница, и неговия манипул312 на фона на синьото море и златното слънце, ние сме г-н Паризо313, самотен в неговия продухван от вятъра гроб високо над пристанището и сражаващ се на крепостния вал по време на Голямата Обсада — ние сме и двамата! Всичко у нас е двояко, мой Велики Магистре, ние сме животът и смъртта, хермелинът и овехтялата дреха, знатни и простолюдие, в празник и в битка и в траур, ние сме Малта, едно цяло, чистокръвен народ и смешение на раси; времето не е мръднало и крачка напред, откакто сме живели в пещери, ловили сме с върховни усилия риба край обраслия с тръстика бряг, погребвали сме нашите мъртъвци с химни и червена охра, издигали сме долмени, менхири, побити камъни и храмове, в прослава на някой неопределен бог или богове, ставали сме при изгрев-слънце с бавни песнопения, живели сме в многовековен кръговрат от непрекъснати изнасилвания, грабежи, нашествия и все пак сме единни: единни в мрачните дефилета, единни на това благословено от Бога плодородно късче средиземноморска земя, единни сред окръжаващия ни мрак, независимо дали тъмнината е в храма, канализационния колектор или катакомбите, обединени от съдбата или от гърчовете на историята или, независимо от всичко, по Божията воля.