V. [bg]

Позволи ми да опиша стаята. Тя е с размери 5 на 3,50 на 2,20 метра. Стените са паянтови, боядисани в същия оттенък на сивото, както и палубите на корветите на Негово Величество от военно време. Помещението е ориентирано така, че диагоналите му вървят в посоките ССИ/ЮЮЗ и СЗ/ЮИ. И съответно застаналият на балкона или до прозореца наблюдател, поглеждайки в посока ССЗ (късата страна), може да съзре град Валета.

В стаята се влиза от ЗСЗ, през врата разположена по средата на дългата стена. Ако застанеш точно до вратата и се завъртиш в посока на часовниковата стрелка, в ССИ-ния ъгъл ще видиш преносима печка за дърва, около която са разхвърляни буркани, кутии, паници, торби с провизии; матракът опънат покрай дългата ИСИ-на стена; кофа за отпадъци в ЮИ-ния ъгъл; леген за миене в ЮЮЗ-ния ъгъл; прозорец гледащ към корабостроителницата; вратата, през която току-що си влязла; и накрая малка писмена маса и стол в СЗ-ния ъгъл. Столът е обърнат към ЗЮЗ-та стена; така че, за да бъде градът в зоната на пряка видимост, трябва да завъртиш назад глава на 135º. Стените са без украса, подът е гол. На тавана, точно над печката, има тъмносиво петно.

Ето това е стаята. Редно е да поясня, че матракът е изпросен наскоро след войната от офицерското общежитие тук във Валета, печката и провизиите са от КАРЕ292, или че масата е взета от една отдавна срутена и заличена къща, но има ли това някаква връзка със стаята? Фактите са вече история, а само хората могат да имат история. Фактите предизвикват емоционални отзвуци, на каквито една равнодушна и безчувствена стая изобщо не е способна.

Стаята се намира в сграда, която преди войната имаше общо девет такива помещения. Сега са останали три. Сградата е разположена на един стръмен склон над корабостроителницата. Стаята е на третия етаж и ще добавя, че останалите две трети от зданието са разрушени при бомбардировките през зимата на 1942–43 година.

Самият Фаусто може да бъде определен само по три начина. Като роднина: твой баща. Като име. И най-важното, като обитател. Скоро след твоето отпътуване — обитател на стаята.

Защо? Защо използвам стаята като въведение към оправдание? Защото, макар без прозорци и студена нощем, тя е всъщност оранжерия. Защото, въпреки че няма собствена история, стаята представлява миналото. Защото, подобно на физическото присъствие на легло или хоризонтална плоскост, стаята определя това, което наричаме любов: тъй както е наложително да съществува възвишение, преди Божието слово да стигне до паството и да възникне някаква религия; така и трябва да има стая, изолирана от настоящето, преди да опитаме да си изясним какво ще бъде отношението ни към миналото.