Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Детето е живо и не би могло да бъде другояче. Консулът никога няма да забрави как преди четири седмици, когато можеше вече спокойно да остави майката и детето сами, добрият доктор Грабо му стисна многозначително ръка и каза:

— Бъдете признателен, драги приятелю! Малко оставаше да...

Консулът не се осмели да попита какво малко оставаше да... Отпъжда в ужас мисълта,че с това отдавна напусто жадувано мъничко същество, дошло така странно беззвучно на света, за малко щеше да се случи същото, както с втората дъщеричка на Антония... Но той знае, че преди четири седмици майката и детето прекараха един отчаян час: ето защо сега се навежда щастлив и нежен над Герда, която седи пред него до старата консулша, отпуснала се на един стол с облегалки и кръстосала лачените обувки върху кадифена подложка.

Колко бледа е още! И как странно хубава е тя с тая бледност, с тежките си тъмночервени коси и с тия загадъчни очи, спрени с някаква забулена присмехулност върху проповедника. Той е господин Андреас Прингсхайм, pastor marianus[85], издигнал се още твърде млад за главен пастор след внезапната смърт на стария Кьолинг. Той е сплел жарко ръце непосредствено под дигнатата брадичка. Има руси, ситно къдрави коси и кокалесто, гладко обръснато лице, мимиката на което се мени между фанатична сериозност и върховно просветление и изглежда донякъде театрална. Той е от Франкония, гдето в продължение на няколко години е закрилял малка лютеранска община сред море от католици; поради стремлението му към чисто и патетично произношение диалектът му се е превърнал в някакъв съвсем своеобразен говор с дълги и тъмни или внезапно натъртени гласни и „р“, което се търкаля покрай зъбите.

Той славослови бога с тих, повишен или мощен глас и семейството го слуша: госпожа Перманедер, загърнала се в достолепна сериозност, която скрива възхитата и гордостта й; Ерика Грюнлих, вече близо петнадесетгодишна, добре развита девойка с прибрана на кок плитка и с розовото лице на баща си; Кристиан, който пристигна тази сутрин от Хамбург и сега шари с хлътналите си очи ту към едната, ту към другата страна. Пастор Тибуртиус и съпругата му не се уплашиха да дойдат чак от Рига, за да присъствуват на обреда; Зиверт Тибуртиус, който е преметнал краищата на дългите си редки бакенбарди през рамената и чиито малки сиви очи сегиз-тогиз се разширяват по невъобразим начин, стават все по-големи и по-големи, изпъкват, почти изскачат из орбитите... и Клара, която гледа с тъмни сериозни и строги очи и навремени дига една ръка към главата си, защото усеща болка. Те донесоха разкошен подарък на Буденброкови: една грамадна, изправена, препарирана кафява мечка с отворена паст, убита от един сродник на пастора някъде из вътрешността на Русия; тази мечка стои сега с блюдо за визитни картички между предните лапи долу на площадката.

На Крьогерови гостува синът им Юрген, пощенският чиновник от Росток: просто облечен, мълчалив млад човек. Но никой не знае къде е Якоб, никой освен майка му, тази слаба жена, която тайно продава сребърни прибори, за да праща пари на лишения от наследство син. Присъствуват също дамите Буденброк и те изпитват дълбока радост от щастливото семейно събитие, което обаче не пречи на Пфифи да забележи, че детето имало доста нездрав вид; за съжаление това трябваше да потвърдят както консулшата, по баща Щювинг, така също Фридерика и Хенриета. Обаче бедната Клотилда, сива, мършава, търпелива и гладна, е развълнувана от словата на пастор Прингсхайм и от надеждата за козунак с шоколад. Присъствуват и лица, които не се числят към семейството —господин Фридрих Вилхелм Маркус и Зеземи Вайхброт.