Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Шимейн захапа нежно зърното на гърдата му, с което го накара да възкликне стреснато „Ох!“. Сетне доволно се засмя.
— Повечето жени не са очаквани в леглата си от мъже като теб, любов моя. — Тя прокара ръка по голото му тяло и в погледа й проблесна възхищение. Ако бяха, нямаше да си губят времето да се обличат. Щяха да чакат в леглото с отворени обятия.
Гейдж завъртя глава върху възглавницата и се взря в усмихнатото лице на съпругата си.
— Тогава защо аз бях този, който трябваше да ви чака, мадам?
Като преметна бедро през краката му, Шимейн се притисна към него така, че всяка нейна мека извивка да намери точното си място върху мускулестото му тяло.
— Защото имах работа за довършване в кухнята, след като се изкъпах. А ти не би искал да се разхождам чисто гола из къщата, когато баща ти е тук, нали?
— Не, мадам. Тези гледки са запазени само за мен — промълви Гейдж, като улови коляното й и го придърпа нагоре. Ръката му гальовно се плъзна по вътрешната страна на бедрото й. — Не желая да ги деля с никого друг.
Тя затаи дъх, когато пръстите му потърсиха мекотата й.
— Смяташ ли, че баща ти може да ни чуе от горната стая?
— Да се надяваме, че не. Но няма да позволя на мисълта за това да наруши удоволствието ни, любов моя. Цял следобед очаквам с нетърпение да получа онова, което ми обеща на задната веранда.
Шимейн вдигна глава от гърдите му и го погледна объркано.
— Какво съм обещала?
Той притегли главата й към лицето си, докато устните им не се докоснаха.
— Обеща го твоята целувка, любов моя, а аз обичам да се възползвам от такива предизвикателни покани.
Засмените й очи засияха ярко, огрени от меката светлина на свещта.
— Вие съзирате покана и в най-малкото помръдване на полата ми, сър — подразни го тя. — Започвам да подозирам, че в главата ви има една единствена мисъл, и тя е съвършено ясна и проста — чифтосване, чифтосване и пак чифтосване.
Гейдж се ухили.
— Е, сега вече може да се каже, че ме познавате от край до край, мадам.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Уилям Торнтън не бе съвсем сигурен, че му е приятно да бъде събуден от хор кресливи птичи гласове още преди слънцето да се е издигнало над хоризонта. Но какофонията от странни песни, писъци и съскащи звуци, които долитаха откъм дърветата зад къщата така или иначе го разбудиха напълно. Когато разбра, че врявата няма да му позволи да спи повече, Уилям реши да излезе навън и да изследва тази дива пустош.
След като облече чифт панталони и запаса краищата на нощницата си в тях, той нахлузи ботушите на краката си, слезе долу, свали резето на вратата и излезе на верандата пред къщата. Току пред очите му прелетя сова, чиито широки криле пляскаха почти мързеливо в сравнение с бързото пърхане на малката птичка, която я преследваше, без съмнение за да си отмъсти заради някоя сторена от нея пакост. Вероятно доста от птиците бяха използвали ранното утро, за да отмъкнат яйце или новоизлюпено пиле от нечие чуждо гнездо, и може би шумната глъчка се дължеше от части и на това.
Уилям постоя малко на верандата, за да подиша топлия, изпълнен с аромат на цветя въздух и да се наслади на окъпания в лунна светлина пейзаж наоколо, сетне слезе по стъпалата и се отправи по пътеката към реката. Слънцето щеше да се покаже след по-малко от час и тъй като предчувстваше, че изгревът над тази чудна, цветуща местност представлява неповторима гледка, той реши, че ще може да й се полюбува много по-добре от палубата на строящия се кораб, отколкото от къщата. Ето защо Уилям се запъти към кораба, но щом се приближи, забеляза, че до него е закотвена голяма лодка. Неколцина мъже сновяха между нея и строежа. Обзет от лоши предчувствия, той се спотаи зад едно дърво, за да разбере намеренията им.
Един грамаден мъж се заизкачва по скелето на недовършения кораб. На рамото си носеше дървено буре и по усилието, с което го вдигна, за да го подаде на друг мъж, чакащ на горната палуба, Уилям прецени, че трябва да е доста тежко. После първият мъж се върна обратно, за да вземе още едно буре. След него от лодката се появи и един висок, едър човек, който се запъти към кораба, подпирайки се на дълъг бастун, или поточно не бастун, а бойно копие. Уилям познаваше тази походка и това копие, и макар с годините фигурата на мъжа да бе понаедряла, беше почти сигурен, че не греши. Подозренията му незабавно се потвърдиха, когато мъжът заговори на човека до себе си:
— Шест бурета с барут би трябвало да разцепят цялото това корабче на ситни трески. Така най-после ще си върна за онова, което ми откраднаха преди години двамата Торнтън.