Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Ами сигурно съм откачил от притеснение за гладните си деца — каза той, когато го арестуваха.
„Не е време да теоретизираме кой е прав или не е прав — коментираха вестниците. — Единствената ни грижа е фактът, че взривоопасна ситуация застрашава производството на стомана в страната“.
Риърдън наблюдаваше, без да задава въпроси. Чакаше, сякаш някакво окончателно познание се разкриваше пред него — процес, който не можеше нито да се ускори, нито да се спре. Не, мислеше си той в ранния полумрак на есенните вечери, докато гледаше през прозореца на кабинета си, не беше безразличен към завода си, но чувството, което някога беше било страст към живо същество, сега беше просто тъжна нежност, каквато човек изпитва към обичан покойник. А особена черта на чувството към мъртвите е, че вече не е възможно никакво действие.
На сутринта на 31 октомври той получи съобщение, че цялото му имущество, включително банковите сметки и съдържанието на сейфовете му, е било поставено под запор, за да покрие глобата по присъда срещу него в процес за укриване на личен данък върху дохода от преди три години. Беше официално съобщение, съобразено с всички изисквания на закона, само дето не беше имало никакво укриване, нито пък процес.
— Не — каза той на задавения си от възмущение адвокат, — не ги критикувай, не отговаряй, не възразявай.
— Но това е фантастично!
— По-фантастично ли е от останалото?
— Ханк, нищо ли не искаш да направя? Да го приема, легнал на земята?
— Не, изправен. И наистина искам да кажа изправен. Не мърдай. Не действай.
— Но те те оставят напълно безпомощен.
— Така ли? — с мека усмивка попита той.
Имаше няколкостотин долара в брой в портфейла, нищо повече. Но странната, сияйна топлина в ума му, като чувство за ръкостискане от разстояние, беше мисълта, че в един таен сейф в спалнята му лежеше кюлче чисто злато, дадено му от златокос пират.
На следващия ден, 1 ноември, той получи телефонно обаждане от Вашингтон, от бюрократ, чийто глас звучеше така, сякаш се плъзгаше по линията на колене — в изказване на извинения.
— Грешка, господин Риърдън! Просто злощастна грешка! Този запор не беше насочен към вас. Знаете как е в наши дни, с неефикасния персонал и цялата документация, с която сме затрупани, някой несръчен глупак е объркал папките и е издал заповед за запор срещу вас, при условие, че това изобщо не беше вашият случай, а случай с един производител на сапун! Моля, приемете нашите извинения, господин Риърдън, най-искрените ни лични извинения, от най-високо ниво.
Гласът се плъзна в кратка, очаквателна пауза.
— Господин Риърдън?
— Слушам ви.
— Не мога да ви кажа колко съжаляваме, че сме ви причинили някакви неприятности. И с всички тези проклети формалности, с които трябва да се справяме — знаете как е с официалната документация, — ще ни отнеме няколко дни, може би седмица, да отменим тази заповед и да отменим запора… Господин Риърдън?
— Чух ви.
— Ужасно съжаляваме и сме готови да направим всичко в наша власт. Вие, разбира се, ще имате право да поискате обезщетение за всички неприятности, които може да ви е причинило това, и ние сме готови да платим. Няма да оспорваме. Вие, разбира се, ще предявите подобни претенции и…
— Не съм казал такова нещо.
— А? Не, не сте… тоест… добре, какво казвате тогава, господин Риърдън?
— Нищо.
Късно следобед на другия ден друг умолителен глас се обади от Вашингтон. Този не се плъзгаше, а подскачаше по телефонната линия с радостната виртуозност на професионален въжеиграч. Представи се като Тинки Холъуей и помоли Риърдън да присъства на един разговор, „неформален кратък разговор, само неколцина души от най-високо ниво“, който щеше да се проведе в Ню Йорк, в хотел „Уейн-Фолклънд“, след два дни.
— Имаше толкова много недоразумения през последните няколко седмици! — каза Тинки Холъуей. — Толкова нещастни недоразумения — и толкова ненужни! Можем да оправим всичко за минути, господин Риърдън, ако получим шанса да си поговорим с вас. Изключително много желаем да ви видим.