Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Тя наведе глава в мълчалив знак на обещание. Но когато той се извърна и тръгна, по тялото й пробягна тръпка, като внезапно събуждане или последна конвулсия, която завърши с неволен вик:
— Къде отиваш?
— Да играя ролята на семафор и да държа фенер до зори, което е единствената работа, която твоят свят може да ми повери и единствената работа, която ще получи.
Тя го грабна за ръката, за да го задържи, да го последва, да го последва сляпо, изоставила всичко, освен лицето му.
— Джон!
Той грабна ръката й, изви я и я отхвърли.
— Не — каза той. После пое ръката й, вдигна я до устните си, а допирът му беше по-страстно признание от всичко, което можеше да изрече. После се отдалечи по смаляващите се в далечината линии, и на нея й се стори, че и фигурата, и релсите я изоставят едновременно.
Когато се добра до перона на терминала, звукът от първия поток трополящи колела пресече с трясък стените на сградата — като внезапен подскок на спряло сърце. Храмът на Натаниел Тагарт беше тих и празен, неизменната му светлина падаше върху изоставения мрамор. Няколко опърпани фигури се мотаеха наоколо, сякаш изгубени в блестящото пространство. На стъпалата на пиедестала, под строгата, тържествуваща статуя, се беше свил парцалив скитник, в пасивно примирение, като понесена от вятъра птица, която няма къде да отиде и е кацнала на случаен корниз. Тя се свлече до пиедестала, сякаш беше още една останка, напрашената й пелерина се беше увила плътно около нея, и остана неподвижна, с подпряна на ръката глава, надмогнала плача, несигурността или движението. Струваше й се само, че продължава да вижда фигурата с вдигната ръка, която държи фенер, която изглеждаше ту като Статуята на свободата, ту като човек със слънце в косите, изправил фенер към среднощното небе — червен фенер, който спираше движението на света.
— Не го взимай присърце, госпожа, каквото и да е — каза скитникът с изтощено съчувствие. — Така или иначе няма какво да се направи… Каква е ползата, госпожа? Кой е Джон Голт?
Глава XXVI
Концертът на освобождението
На 20 октомври съюзът на стоманодобивните работници в „Риърдън стийл“ поиска увеличение на надниците. Ханк Риърдън научи за това от вестника — никакви искания не бяха представяни пред него и никой не беше сметнал за нужно да го уведоми. Искането беше направено пред Комисията по унификация; не беше обяснено защо нито една друга стоманодобивна компания не е представила подобно искане.
Той не можеше да каже дали ищците представляваха работниците му или не, защото правилата на Комисията за синдикалните избори правеха това невъзможно за определяне. Той научи само, че групата се състои от онези новодошли, които Комисията беше пуснала в завода му през последните няколко месеца.
На 23 октомври Комисията по унификация отхвърли искането на синдиката и отказа увеличението. Ако е имало някакви изслушвания по въпроса, Риърдън не знаеше за това. Никой не беше се посъветвал с него, не беше го информирал. Той беше изчакал, без да задава въпроси.
На 25 октомври вестниците в цялата страна, контролирани от същите хора, които контролираха и комисията, започнаха кампания на състрадание към работниците от „Риърдън стийл“ Отпечатваха статии за отказа за увеличаване на надниците, като пропускаха да споменат кой е отказал или кой държи изключителната законова власт да отказва, сякаш разчитаха публиката да забрави законовите технически въпроси под дъжда от статиите, които внушаваха, че работодателят е естествената причина за всички нещастия, които работниците преживяват. Отпечатаха статия, описваща трудностите на работниците в „Риърдън стийл“ при настоящото повишаване на цената на живота, точно до статия, която описваше печалбите на Ханк Риърдън от преди пет години. Отпечатаха статия за бедственото положение на жената на един работник на Риърдън, която се влачи от магазин на магазин в безнадеждно търсене на храна, точно до статията за бутилка шампанско, счупена о нечия глава на пиянско парти, организирано от неназован стоманен магнат в скъп хотел — магнатът беше Орън Бойл, но в статията не се споменаваха имена. „Неравенството все още съществува сред нас — казваха вестниците, — и ни лъже за ползите от просветената ни епоха“. „Лишенията са изострили нервите и нрава на хората. Ситуацията достига до опасна точка. Страхуваме се от изблици на насилие“. „Страхуваме се от изблици на насилие“ — това повтаряха вестниците непрекъснато. На 28 октомври група нови работници в „Риърдън стийл“ нападнаха един от майсторите и разбиха въздуховодите на една пещ. Два дни по-късно подобна група потроши прозорците на първия етаж на административната сграда. Един нов работник строши механизма на един кран и обърна ведро с разтопен метал на един ярд от петима случайни минувачи.